![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Обявявам събранието за закрито — казва Въздържание.
Възприятията на Джийн отново се лашкат — посред изречението гласът на най-възрастния архидон се видоизменя в усещане за мисъл. Търпение се е върнала към естествените си перспективи.
Като театрална публика, която не ръкопляска, маговете се изправят и един подир друг се изнизват от Небесната зала. Стотици дискусии между обикновените присъстващи продължават, но няма нужда разговорите да оформят възли и гроздове така, както става при бързо настъпилата тишина в мисълта.
Останалите архимагове също се надигат, но Джийн/Търпение се бави, взира се в езерцето съностомана в средата на залата. Той/тя усеща погледа на Соколаря от другия край на стаята.
„Не очаквах да допуснеш това, Майко!“
„Ако ти не проявяваш лицемерие, и аз не го проявявам.“
Джийн/Търпение размахва ръка над повърхността на езерцето; топли струи пулсират нагоре-надолу по призрачните пръсти. Сребристият метал се набръчква, ражда нежни форми. Скулптирането отнема няколко мигновения и е далече от съвършенството, но съвсем скоро Джийн/Търпение превръща съностоманата в карикатура на Каморския хоризонт: петте кули са надвиснали над острови, плътно застроени с по-ниски сгради.
„Да нямаш оправдание да не позволиш това, не е същото като да го извиниш.“
„Сложи го в каквато си искаш рамка.“
„Има ли смисъл да предложа някакъв съвет?“
„Ще се изненадам, ако наистина е съвет.“
„Не отивай в Камор. Този договор не е само сложен, той е и опасен.“
„Така си и мислех. Опасен ли? Не си спомням името ми да е включено в списъка от врагове на Лучано Анатолиус.“
„Не просто «опасно» за ненадарените. Опасно за тебе.“
„О, Майко. Не зная дали играта ти е твърде безхитростна, или твърде потайна за мене. Пак ли става въпрос за легендарната ти далновидност? Странно как си способна да го казваш винаги, когато намериш очевидна причина да ме спираш.“
Соколаря протяга ръка и петте кули потъват. За секунди скулптираните от течност сгради се разтварят в първоначалната си сребриста каша. Съностоманата се поклаща, после отново става огледална. Соколаря се ухилва.
„Някой ден, спикер, може да имаш причина да съжаляваш, че самолюбието ти е толкова изявено.“
„Е, вероятно ще можеш и занапред да проучваш своя доста изчерпателен списък с моите недостатъци, когато се завърна в Камор. А дотогава…“
„Съмнявам се някога да имам тази възможност. Сбогом, Соколарю!“
„Сбогом, Майко. Бъди сигурна, че с нетърпение очаквам да чуя последната ти дума, когато и да бъде това.“
И той тръгва към вратата. Докато върви, Вестрис леко накланя глава, гледа втренчено с очите си на ловец и кряска едва чуто. Равностойното на презрителен смях за една птица.
Два дни по-късно Соколаря заминава за мисията си в Камор. Ще се завърне едва след месеци и няма да бъде в състояние да се зарадва на каквито и да е думи.
5.
— Богове на небесата! — прошепна Джийн, когато усети отново под краката си истинската палуба на „Достигащ звездите“. Очите му сякаш бяха стояли отворени на силен вятър. Изпита голямо облекчение, че отново е заел познатата форма и маса на собственото си тяло. — Това беше лудост!
— Първия път не е лесно. Ти го понесе доста добре.
— Често ли го правиш? — попита Джийн.
— Не бих стигнала дотам да кажа „често“.
— Можеш просто да изпращаш спомените си напред-назад — поклати глава Локи. — Като стара шапка.
— Не е точно така. Техниката изисква подготовка и съзнателни напътствия. Не е възможно да ти предоставя накуп всичките си спомени. Или да те науча да говориш вадрански с финес.
— Ка спас вадрани анхолт.
— Да, известно ми е, че го знаеш.
— Соколаря — каза Джийн, като разтъркваше очи. — Соколаря! Търпение, ти можеше да го спреш. Беше склонна да го спреш.
— Бях — съгласи се Търпение и впери поглед в Амател, забравила за изстиващата утайка от чая си.
— Но Соколаря беше едно от изключенията ти, нали? — подхвърли Локи. — Заедно с онази, как се казваше… Прозрение. Беше въпрос на договор, на мисия, за да се отиде там и наистина да се сговнят нещата в стила на Терим Пел. Ако Соколаря наистина се беше отказал — а да знаеш, малко му оставаше, — нима това нямаше да донесе по-голям престиж на неговата фракция?