![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Все едно е паднал от небето…
Джейк разбра, че всички пленници са в това състояние, дори и свободни.
Мамка му! Как да ги раздвижим?
— Още колко време ще са така? — попита той Ела.
Тя само поклати глава, докато обхождаше хората и докосваше слепоочията им.
— С всеки е различно…
Син лъч се разби в стената, която ги делеше от главната зала. Две извънземни изскочиха от изпаренията и се затичаха към тях. Оръжието на китката на Джейк оживя.
— Върви! — извика Ела. — Задръж ги, докато измъкна хората.
Джейк се премести така, че да й осигурява прикритие, докато тя успее да изведе хората от залата.
— По-добре побързай…
Ела направи знак на пленниците. Джейк изумен и облекчен видя как хората тръгнаха след нея и изчезнаха в тунелите. Как го направи?
Джейк не гледа дълго след тях — поредният лъч издълба резка в стената току над главата му. Той се наведе, за да се скрие по-добре, и се прицели.
Направи го, помисли той и остави проклетата джаджа да прави каквото правеше най-добре — да унищожава създателите си.
— Атака по левия фланг!
На бойното поле в каньона Долархайд се опитваше да опази живи останалите си хора, насред хаоса от смърт и разрушения. Експлозиите от оръжията на демоните бяха по-мощни от топовен обстрел, разкъсваха и бездруго коварната земя и заплашваха да унищожат малобройната му войска.
— Ариегард, насам!
Докато гледаше към хората си, Долархайд не забеляза понеслия се към него демон. Чудовището се блъсна в коня му. Полковника рухна заедно с животното и едва успя да се освободи от стремената преди то да го притисне под себе си. Долархайд се озова до размахващия крака кон и се дръпна назад в мига, в който извънземното скочи към него и заби смъртоносните си нокти в земята, където допреди малко бе той. Демонът отново се хвърли към него, твърде бърз…
Нат Колорадо обърна коня и се понесе към Полковника, докато вадеше изпод седлото си въже. Хвърли ласото около шията на звяра като че ли беше добитък. Конят спря и започна да отстъпва назад, опъвайки въжето. Чудовището изпищя от ярост, когато ноктите му пропуснаха Долархайд.
Но преди Нат да завърже другия край на въжето около седлото, ръката на чудовището хвана въжето и го дръпна към себе си. Нат падна от седлото. Извънземното се хвърли отгоре му и впи зъби в рамото му. Нат изкрещя от болка.
Долархайд изпразни пистолета си в тялото на демона и макар да уцелваше всеки път — то само се олюля, но не падна. Демонът отново се обърна към Полковника и вдигна огромната си ръка.
Един куршум го улучи в лявото око. Извънземното се строполи мъртво.
Долархайд зашеметено вдигна глава. Док стоеше на скалите над него, опрял пушката на рамо след хирургически точния изстрел.
Док промълви:
— Благодаря за стабилната ръка, проповеднико! — и се усмихна.
Долархайд се изправи с тежка въздишка на облекчение. Но Нат лежеше на земята сред растяща локва кръв.
— Док! — извика Полковника. — Ела тук!
Долархайд клекна до главата на Нат и свали палтото си, за да спре кървенето.
— Хайде, момче… — Очите на Нат се отвориха и той го погледна. — Леко, леко… не мърдай…
Полковника почисти кръвта и погледна раната по-добре. Имаше разкъсана артерия. Той я притисна с палтото, за да спре кървенето.
От устата на Нат се проточи вадичка кръв и той започна да се дави. Долархайд сложи главата на Нат на коленете си, опитвайки се да му помогне да си поеме въздух… познаваше всички тези признаци, беше ги виждал много пъти.
Но не като сега, никога като сега…
— Спипахме ли го? — попита Нат. Гореше от желание да разбере, а лицето му бе спокойно.
Сърцето на Долархайд се късаше. В главата му се блъскаха хиляди думи, за които бе твърде късно. Единственото, което успя да направи, е да се усмихне немощно.
— Да, спипахме го. — Вдигна глава и извика. — Док!
— Колко е зле? — прошепна Нат и очите му станаха стъклени.
— Ще се оправиш… — Долархайд постави длан на челото му и погали косата му, както правеше преди много години, когато Нат още скърбеше и кошмарите му будеха и двамата. — Тук съм, с теб! — Гласът му едва издържа, за да каже това. Опита се да овладее изражението си, единственото останало му нещо на целия свят, върху което имаше някаква власт — да се мъчи да изглежда спокоен и уверен, докато животът на Нат изтичаше през пръстите му.