За честта на крадеца [bg]

Изкушавах се да кажа „всичко“. Само че нямах толкова време. Повече от два дни не бях в играта и първо беше нужно да си представя цялата картина, после щях да добавям подробности.

— Ограничи се с Десетте пътя — казах. — И каквото си чул за Нико. Или за Келс. — Поумувах и добавих: — Или за писар на име Балдезар.

— Нищо не съм чувал за никакъв писар, но къде си бил, та искаш да те осведомявам за останалото? Навсякъде приказват за това.

— Просто ми разкажи.

Мендрос си отряза още едно парче манго.

— Щом е тъй, настани се удобно.

Картинката беше грозна. Войните между сродници винаги са кървави и жестоки, с чести засади на улиците и трупове в задните дворове, но тази далече надминаваше предишните. Обикновено сблъсъците се случваха на по-забутани местенца и предимно нощем, но сега хората на Нико нападаха открито хората на Келс на улици, пазари и площади, денем и нощем, без да ги е грижа дали е безлюдно наоколо. Изобщо не се опитваха да запазят ставащото в тайна от империята, камо ли да дадат шанс на сановниците й да се престорят на слепи и глухи. Още по-лошо беше, че Мардата уж казал на подчинените си да се разправят с Червените пояси, ако им се бъркат. Ако банди започнеха да затриват парцали, вече нямаше да се питаме дали империята ще се намеси, а само кога и колко безмилостно.

Личеше си с каква вещина дърпат конците Железния Деган и Сивата принцеса. Сбъдваше се всичко, от което се бояхме аз и Бронзовия — започват война и въвличат империята в нея. А после?

— Какво правят другите в квартала? — попитах.

— Сродниците в Десетте пътя се разделят на три лагера — играят за Нико, за Келс или за самите себе си. Последната група е най-голяма. Общо взето гледаха да стоят настрана, но някои започнаха да се бият за пари.

— На чия страна?

— И на едните, и на другите, но Нико привлича повече хора.

— А Келс как се справя?

— Това е интересната част — увери ме Мендрос и се протегна. Чу се поредица от пукане и пращене в гърба му. — Уж трябваше той да е по-добре, щом Рис Синия плащ и Мег Свенливата са на негова страна, а и един по-дребен тартор — Матео. Но се говори, че виси на косъм. Вярно, Нико залива с биячи Десетте пътя, но това не стига да си обясниш защо хората на Келс губят територия нощ след нощ. — Мендрос се приведе по-близо до мен. — Някои започнаха да приказват за магия. Не само онази, за която можеш да платиш на улицата, а от по-опасната — онази, която поваля яки мъже с една дума или троши меч насред замах.

— Някой видял ли е нещо?

— Не, но мълвата плъзна.

— И аз това очаквах — казах, щом си спомних висящия във въздуха труп насред моята спалня и жената, овладяла съня ми.

Разтърках си ръцете, защото изведнъж бяха измръзнали. Книгата под жакета ми се размести леко.

— Трябва ми услуга.

Погледът му тутакси стана непроницаем.

— Каква?

Измъкнах книгата на Йоклаудия.

— Искам да ми я пазиш.

Мендрос огледа книгата, но не я докосна.

— Какво е това?

— Нещо, което не мога да държа в моето жилище.