Смъртта на царете [bg]

Те отново се раздвижиха и на прашния терен се отвори дълга алея.

— Първа кохорта ще се нарича Акципитер. Втората ще е Вентул. Акципитер ще се командва от моя помощник Гадитик, Вентул — от мене. Запомнете тези имена. Когато ги чуете в битка, искам да действате, без да мислите.

Реши да не споменава, че едното име е на търговски кораб, а другото — на галера, лежаща на дъното на морето. Изтри потта от челото си.

— Преди да започнем да се упражняваме в строй, трябва формацията ни да си има име.

Замълча и замига отчаяно — не можеше да намери нищо в ума си. Ветераните го гледаха и се питаха от какво ли е предизвикана внезапната му загуба на увереност. Подходящото име щеше да ги вдига на атака… Юлий изпадна в паника: не можеше да се сети за нищо, а беше убеден, че трябва да улучи от първия опит.

„Хайде — подканваше се той. — Измисли нещо!“ Очите му бродеха сред тях, сърдити от собствената му нерешителност. Всички тук бяха римляни — и млади, и стари.

— Вие сте Вълците на Рим — каза той.

Гласът му беше тих, но стигна и до най-далечните редици. Един-двама от ветераните се поизправиха и Юлий разбра, че е улучил.

— Кохорта Вентул — в четири манипули отдясно на мене. Акципитер — същото отляво. Имаме три часа преди да се мръкне. Упражнявайте престрояване, докато не капнете.

Не можа да се сдържи да не стисне юмрук в свирепо доволство, когато бойците изпълниха маневрата гладко. Извика Гадитик от редиците на Акципитер и отвърна на поздрава му.

— Искам до довечера да ги научиш да образуват всички формации. Не им давай и миг за мислене. Аз ще правя същото с моите. Смени командирите на отделения, ако видиш, че не стават, или за да повишиш дисциплината, но внимателно. Искам да поработят добре, докато не стане време за храна.