![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
„Ето че започнаха да умират хора“, помисли си Джош.
На четвърт миля от градските стени монголите внезапно преминаха в атака. Войниците нададоха гърлени ревове, барабаните задумкаха като тупкащи сърца, тропотът на копитата наподобяваше наближаваща буря. Шумът бе оглушителен.
Джош не се смяташе за страхливец, но трепна. Беше изумен от спокойствието, с което воините на Александър останаха по местата си. Отново екнаха тръби, размахаха се флагчета и при командата „Синаспизмос!“ те преминаха отново към първоначалния си боен ред, като държаха вдигнати щитовете, за да се пазят от стрелите. Четири редици пехота с копия, мечове и щитове бе всичко, което стоеше между монголската конница и Вавилон. Но войниците отново допряха щитовете си един в друг, забиха дръжките на копията в земята и насочиха остриетата им срещу монголите.
През последните няколко секунди Джош виждаше монголите съвсем ясно — виждаше дори очите на бронираните им коне. Животните изглеждаха като побеснели и той се зачуди с какви средства са ги докарали до това състояние, за да се нахвърлят яростно срещу плътния строй на пехотата.
Монголите се стовариха върху македонските линии. Ударът беше страховит.
Бронираните коне си проправиха път през предната линия и бойният ред се огъна в центъра. Но македонците от задните редове се нахвърлиха срещу животните, сечаха ги, режеха им сухожилията. Монголите и конете им започнаха да падат. Задните редици се удряха в тях и това забавяше напредъка.
Сега вече боят се водеше по цялото протежение на македонската линия. Въздухът се изпълни с мирис на кръв, метал и прах. Ехтяха гневни викове и викове на болка, метал дрънчеше върху метал. Нямаше изстрели, нито топовни гърмежи — шумове, така характерни за сраженията от по-късната епоха. Но хората гинеха със същата бързина, като в съвременна война.
Джош изведнъж осъзна, че над него е увиснала една сребърна сфера. Значи не само хора наблюдаваха това страшно представление днес.
Първото нападение продължи само броени минути. После, по сигнал на тръбите, монголите внезапно се оттеглиха. Тези, които все още бяха на коне, препуснаха назад в галоп. Зад себе си оставиха разкривена редица от окървавени и обезобразени тела, отсечени крайници и осакатени коне.
Конниците спряха, в привидно безредие, на стотина метра от македонската линия, започнаха да крещят на противниците си на неразбираем език, пуснаха няколко стрели и дори плюеха презрително. Един бе дръпнал на коня си ранен македонски войник и сега започна да го изтезава — разрязваше гърдите му с ножа си. Македонците също отвърнаха с обиди, но когато неколцина от тях понечиха да се втурнат на помощ на другаря си, офицерите ги спряха с резки викове.
Монголите продължаваха да отстъпват и да примамват македонците да ги последват, но войниците на Александър не се поддадоха. В този момент откъм Вратата на Ищар се зададоха санитари с носилки.
Първият македонец, когото донесоха в болницата на Бисиса, бе с рана на крака. Ръди й помогна да сложат изпадналия в безсъзнание войник на операционната маса.
Някой бе счупил и извадил стрелата, но острието й бе преминало през мускулите на прасеца и ги бе разкъсало. От раната шуртеше кръв и стърчаха мускулни влакна и сухожилия. Бисиса натика разкъсаната тъкан обратно, наля малко вино за дезинфекция, след това, с помощта на Ръди, заши разкъсаните краища. Едва сега войникът се размърда. Не разполагаха с упойка, разбира се, и можеха само да се надяват, че ако дойде на себе си, страхът и адреналинът ще потиснат болката поне за известно време.
Ръди — беше се изцапал до лактите в кръв — обърса потното си чело в рамото й.
— Чудесно се справяш, Ръди — похвали го тя.
— Надявам се. Този човек ще живее, нали? Ще може да върви, да размахва меча и да загине в някоя друга битка.
— Всичко, което можем да направим, е да ги зашиваме.
— Така е…
Но скоро нямаха време за приказки. Раната в крака бе само началото на потока окървавени войници, които санитарите пренасяха през Вратата на Ищар. Както се бяха уговорили, Филип, лекарят на Александър, извършваше първия оглед и отделяше безнадеждните случаи от тези, на които все още можеха да помогнат.
Бисиса нареди на санитарите да отнесат превързания войник в палатката и веднага се зае със следващия случай. Оказа се тежко ранен монголец. Имаше порезна рана от меч в горната част на бедрото, от която шуртеше кръв. Тя се опита да притисне краищата на раната, но кръвта продължаваше да тече.