Окото на времето [bg]

Защитниците останаха нащрек, но през този ден монголите повече не се показаха.

Привечер хоризонтът се озари от безброй лагерни огньове — простираха се от север до юг и опасваха града отдалеч. Абдикадир чу македонците да си шепнат, очевидно стреснати от броя на огньовете. Сигурно щяха да са още по-изплашени, ако им беше казал, че е зърнал сред юртите конусовидните очертания на космическата капсула.

Малко след това в лагера се появи и Александър, следван от Хефестий и Евмений. Царят накуцваше, но шлемът му бе излъскан до блясък. Той се шегуваше непрестанно с войниците. Монголите се опитват да ни измамят, обясняваше високо. На всеки човек се падат по два-три лагерни огъня. И нещо повече, знаело се, че връзват натъпкани със слама чучела върху седлата на свободните коне, за да стреснат допълнително врага с численото си надмощие. Но македонците — заяви той — не се поддават на подобна измама! След което Александър нареди да загасят повечето от огньовете — нека монголите си мислят, че македонците са малко, нека подценяват силата им.

Дори Абдикадир почувства, че бойният му дух се покачва, след като видя царя. Александър беше забележителен човек, макар и — също като Чингис хан — хладен и жесток воин.

Прегърнал своя верен „Калашников“, той се зави с одеялото и се опита да заспи. Не след дълго почувства някакво странно спокойствие. Сега, след като бе видял противника очи в очи, вече нищо не можеше да го изплаши.

Замисли се за това, че монголите бяха причинили много злини на исляма. Те бяха нахлули в едно от най-богатите средновековни царства — Хорезъм, и го бяха опустошили. Бяха продължили да сеят смърт и разруха в Северна Персия, чак до Кандахар и Самарканд. Подобно на Вавилон, Хорезъм бил снабден със сложна подземна канализационна система, с каквато не можел да се похвали нито един друг град по онова време. Монголите разрушили канализацията и след като си тръгнали, по мнението на арабските историци, този регион така и не успял да се възстанови.

Абдикадир не беше фанатично вярващ мюсюлманин. Но смяташе, че щом има възможност, историята трябва да бъде поправена. Този път ислямът щеше да бъде спасен от монголското нашествие и щеше да се прероди. Но първо трябваше да спечелят тази ужасна война — на каквато и да било цена.

Изведнъж се засмя: спомни си какво му бе казал веднъж Кейси: „Добрият християнски воин винаги е на един изстрел от Рая“.