Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— На този въобще не му е тук мястото — рече Ръди над рамото й.
Цялата опръскана в кръв, Бисиса отстъпи назад.
— Нищо не можем да направим. Изнесете го. Следващият!
Така продължи през целия следобед — безкраен поток от осакатени, гърчещи се от болка хора, върху които работеха до пълно изчерпване на силите — и след това.
Абдикадир беше с войниците пред стените на Вавилон. Веднъж вече се бе приближил съвсем до полесражението — когато македонската линия се огъна. Но заедно с британците ги държаха в резерва — Кейси също бе някъде по-нататък в редицата, — а оръжията им бяха скрити под македонски наметала. Александър им бе обещал, че и техният миг ще настъпи, но когато той реши.
Александър и неговите съветници от бъдещето разполагаха с достатъчно познания, за да изработят обстоен план на действие. Освен това познаваха класическата тактика на монголите. Първата атака бе лъжлива и целеше да накара македонците да се впуснат в преследване. Монголите бяха готови да отстъпват дни наред, ако се наложи, да изстискат и сетните сили на своя противник, докато накрая не сметнат, че е готов да падне в капана. По време на последния съвет хората от бъдещето бяха разказали на Александър как монголите веднъж бяха разгромили в Полша цяла армия християнски рицари, примамвайки ги по същия начин. Самият Александър се бе изправял срещу подобна тактика при стълкновенията си със скитите.
Освен това Александър също не бързаше да покаже пълната си сила. Половината от пехотата му и цялата конница бяха скрити зад стените на Вавилон, а оръжията от деветнайсети и двайсет и първи век все още не бяха влизали в употреба. Този коз тепърва предстоеше да бъде изигран и Александър разчиташе на предимството на изненадата. Макар че бяха забелязали доста монголски съгледвачи из околностите, все още нито един от тях не бе прониквал зад градските стени.
Защитниците останаха нащрек, но през този ден монголите повече не се показаха.
Привечер хоризонтът се озари от безброй лагерни огньове — простираха се от север до юг и опасваха града отдалеч. Абдикадир чу македонците да си шепнат, очевидно стреснати от броя на огньовете. Сигурно щяха да са още по-изплашени, ако им беше казал, че е зърнал сред юртите конусовидните очертания на космическата капсула.
Малко след това в лагера се появи и Александър, следван от Хефестий и Евмений. Царят накуцваше, но шлемът му бе излъскан до блясък. Той се шегуваше непрестанно с войниците. Монголите се опитват да ни измамят, обясняваше високо. На всеки човек се падат по два-три лагерни огъня. И нещо повече, знаело се, че връзват натъпкани със слама чучела върху седлата на свободните коне, за да стреснат допълнително врага с численото си надмощие. Но македонците — заяви той — не се поддават на подобна измама! След което Александър нареди да загасят повечето от огньовете — нека монголите си мислят, че македонците са малко, нека подценяват силата им.
Дори Абдикадир почувства, че бойният му дух се покачва, след като видя царя. Александър беше забележителен човек, макар и — също като Чингис хан — хладен и жесток воин.
Прегърнал своя верен „Калашников“, той се зави с одеялото и се опита да заспи. Не след дълго почувства някакво странно спокойствие. Сега, след като бе видял противника очи в очи, вече нищо не можеше да го изплаши.
Замисли се за това, че монголите бяха причинили много злини на исляма. Те бяха нахлули в едно от най-богатите средновековни царства — Хорезъм, и го бяха опустошили. Бяха продължили да сеят смърт и разруха в Северна Персия, чак до Кандахар и Самарканд. Подобно на Вавилон, Хорезъм бил снабден със сложна подземна канализационна система, с каквато не можел да се похвали нито един друг град по онова време. Монголите разрушили канализацията и след като си тръгнали, по мнението на арабските историци, този регион така и не успял да се възстанови.
Абдикадир не беше фанатично вярващ мюсюлманин. Но смяташе, че щом има възможност, историята трябва да бъде поправена. Този път ислямът щеше да бъде спасен от монголското нашествие и щеше да се прероди. Но първо трябваше да спечелят тази ужасна война — на каквато и да било цена.
Изведнъж се засмя: спомни си какво му бе казал веднъж Кейси: „Добрият християнски воин винаги е на един изстрел от Рая“.
Коля остана да лежи в дупката под юртата на Чингис хан три дни. Сляп, глух, измъчван от ужасна болка. Можеше да измерва хода на времето единствено по вибрациите от преминаващите по капака над него крака.