Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Все още ли?

— Тя ще бъде разочарована от мен до края на живота си. Вместо да има дъщеря лекар, тя ще има дъщеря дърводелец.

— На мен ми звучи добре.

— А що се отнася до баща ми… — Клои врътна очи многозначително.

Тя продължи да разказва: за курса по дърводелство, за колежа, за практическото й обучение в една схлупена работилница в Уолтъмстоу, където мъжете трудно я приемаха и не знаеха как точно да се държат с нея, за Джак и за това колко доволна беше, че бяха прекратили връзката си — докато изричаше тези думи, гласът й стана писклив и затрепери. През това време Фрида слушаше разсеяно, впрегнала сетивата си, за да може да реагира на всяко нещо, което би й се сторило подозрително. За по-голяма сигурност беше избрала един обходен маршрут.

Накрая те се озоваха пред входа на сградата, която се намираше встрани от пътя и имаше внушителен и недостъпен вид. Фрида поведе Клои по страничната алея, където бяха кофите за смет, след което двете заобиколиха и минаха от задната страна на „Складовете“. Вдигайки поглед към околните къщи, Фрида забеляза колко много прозорци имаха. За миг й се стори, че зад един от тях вижда лице; примигна и отново се взря — беше глинена саксия, поставена на перваза. Но в къщата отляво действително имаше човек: една жена поливаше растенията в градинската оранжерия, като се движеше, без да бърза, в остъкленото пространство. Фрида се подвоуми дали да не дойде по-късно — но тогава щеше да има други хора, от които да се притеснява. Най-добре беше да приключи още сега.

— Ето това е прозорецът. — Фрида пристъпи напред и се опита да го повдигне нагоре, но той не се помръдна. Опря дланите си в рамката и силно я натисна. Нищо. През стъклото се виждаше коридорът, а в дъното му беше вратата на нейния кабинет. — Може би Паз се е погрижила да поправят резето — каза тя.

— Тук има ли сигнална аларма?

— Знам шифъра, така че ще мога да я изключа. Освен това, ако Рубен си е тръгнал последен, има голяма вероятност да е забравил да я включи, както често му се случва.

— Ето сега ни трябва Джоузеф. Той щеше да измисли начин да се влезе.

— В момента ни трябва лост.

— Е, не нося лост с мен. Трябваше да си взема чантата с инструментите. Какво ще кажеш за онова разклатено паве?

— Не съм много сигурна дали трябва…

И преди Фрида да успее да довърши изречението, Клои се наведе, вдигна павето и със силно движение го хвърли към прозореца. Отначало по стъклото се образува мрежа от пукнатини, а в следващия миг, като на забавен кадър, стъклото се разпиля и пред очите им зейна назъбен отвор.