Натрапчиви мисли за петък [bg]

Неусетно Фрида се озова на Блекфрайърския мост и се загледа във водите на Темза. Отдолу се зададе дълга открита лодка. На палубата й се веселяха група хора и някои й помахаха с ръка, а един от тях й извика нещо, което тя не разбра. На разстояние от групата стоеше самотна тъмнокоса жена без питие, опряла двете си ръце в парапета. Изведнъж тя погледна нагоре и видя Фрида и за части от секундата двете като че ли се разпознаха, но в следващия миг лодката вече се беше отдалечила, а с нея изчезна и мимолетното усещане.

Фрида извади телефона си. Той вече беше разпознаваем и щеше да отведе хора при нея. Тя протегна ръката си над перилата и го пусна. Телефонът падна във водата с лек плясък, който тя видя, но не чу. Фрида заби поглед надолу и неочаквано се замисли за Санди. Това беше реката, която го беше повлякла на дъното си и после отново го беше изхвърлила на повърхността. За пръв път си представи чисто физически как тялото му се беше носило по водата, подхвърляно от вълните, издигащо се нагоре при прилива, потъващо надолу при отлива, сякаш реката го беше вдишвала и издишвала.

Когато Фрида се прибра в квартирата, от кухнята се чуваха гласове. Тя надникна през вратата. Илеана и Мира седяха край кухненската маса. Въпреки че беше още рано, те пиеха червено вино от големи стъклени чаши, а в една картонена кутия имаше остатъци от пица.

— Има останала за теб — каза Мира. — А също и малко вино.

Илеана наля в една чаша остатъка от виното. То зашумя и образува мехурчета, все едно беше кока-кола. Фрида отпи една глътка. И вкусът му беше малко като на кока-кола. Мира я погледна одобрително.

— Косата ти е хубава — каза тя. — Също така ти изморена.

— Благодаря — отвърна Фрида.

— Не, не — запротестира Илеана. — Яж пица, пийни вино, после ще спиш.

— Ще си направя чай.

— Чаят се е свършил. А млякото не хубаво. — Илеана сбърчи нос с отвращение.

— Ще отида да купя — каза Фрида. — Нещо друго трябва ли ви?

Оказа се, че имаха нужда от доста неща — толкова много, че Фрида намери отнякъде стар плик за писмо и направи списък.

Пазаруването отне повече време от очакваното. Списъкът беше изненадващо сложен. На два пъти й се наложи да пита човека зад щанда къде се намира съответният продукт. Всеки път той въздъхваше. Сваляше си слушалките и старателно обикаляше из магазина. Веднъж трябваше да се качи на един стол, после му се наложи да потърси в склада. Накрая Фрида приключи и излезе от магазина. Беше късен следобед, слънчев и топъл. Но единственото, което искаше, беше да си легне в леглото с чаша чай. Нямаше да спи — сънят едва ли щеше да я навести. Но се нуждаеше от тишина и покой, за да осмисли случилото се през деня.