Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Натрапчиви мисли за петък [bg]
Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Натрапчиви мисли за петък [bg]

Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:

Виновна до доказване на противното… в един фатален петък. Когато в река Темза е открит плаващ труп, полицията е сигурна, че идентифицирането му ще е лесно. Около китката на мъртвеца има болнична гривна, на която е изписано д-р Ф. Клайн. Но психотерапевтът Фрида Клайн е невредима, а уликите, които я свързват с бруталното убийство, я превръщат в главния заподозрян. Неспособна да убеди полицията в своята невинност, Фрида е принудена да вземе смело решение, за да събере парчетата от ужасната истина, преди да е станало твърде късно както за нея, така и за тези, които обича. Ще успеят ли приятелите да й помогнат в отчаяната борба за справедливост? Заплетените истории от поредицата продължават, а главните герои крият тайни… ключови за намирането на най-важните отговори.
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119
Перейти на страницу:

— Украйна. Ти оттам ли си?

— Да, там мой дом. Киев.

— Много е далеч — каза някак разсеяно Марти.

— В момента там е много неспокойно. Сражения и смърт. Но иначе много красиво. Много гори.

Известно време те седяха мълчаливо и пиеха.

— Там са синовете ми — наруши мълчанието Джоузеф. — Две момчета, които растат без мен.

— Трябва да ти е доста тежко.

— Ти имаш ли синове?

— Едно момче, което се казва Мат. Малко момче с червена коса. Но вече не го виждам.

— Наистина ли? Значи и на теб ти е трудно.

— Да. Но е по-добре човек да е свободен.

— Така ли мислиш? Да си свободен значи да си сам.

— Това не ми пречи. Мога да правя каквото си искам. Да ходя където си искам. Просто си вземам сака и заминавам.

— Сега къде ще отидеш?

— Не знам. Ще напусна Лондон. Свърших каквото имах да свърша.

— Скоро ли?

— Може би още тази вечер.

— И ще заминеш просто ей така?

— Просто ей така. — Марти щракна с пръсти.

Джоузеф кимна.

— И няма да ти бъде мъчно за вкъщи?

— Как може да ти бъде мъчно за вкъщи, ако нямаш дом?

— Не знам. — Джоузеф сбърчи чело: знаеше, че това е възможно, но не намираше подходящите думи. Той допи бирата си и избърса уста с опакото на ръката си, после погледна часовника на стената. — Трябва да вървя. Имам среща с моята приятелка Фрида.

— Ех, тази Фрида. Тя добре ли е вече?

— Да, добре е. Но е като войник след битка.

Марти се усмихна леко.

— Четох за това. За случката писаха във всички вестници, съобщиха и по телевизията.

Джоузеф се поколеба, а после попита:

— Искаш ли да дойдеш с мен?

— За да се запозная с твоята Фрида? Не, друже, трябва да действам. Имам да свърша някои работи, преди да тръгна. Но ти благодаря за предложението. — Той стана и протегна ръка. — Е, сбогом, Джо. Пази се.

Джоузеф също стана и двамата мъже някак непохватно си стиснаха ръцете.

— Ти много ми помогна — каза Джоузеф.

— Не беше нищо особено.

Марти потупа Джоузеф по гърба и излезе от кръчмата. Слаб дъждец пръскаше по прашните улици, а тежкият въздух предвещаваше порой. Той смени два автобуса и тръгна по Севън Систърс Роуд, като си подсвиркваше, преметнал през рамо сака с инструментите си. След известно време стигна до хотел „Тадж Махал“ — буквата „ж“ от надписа се беше свлякла надолу и това винаги го дразнеше — и отвори вратата с матирано стъкло. Натисна звънеца продължително и след малко се появи дребна жена с окосмено лице, която изтриваше ръцете си в мръсна престилка.

— Какво има? — попита тя подозрително.

— Аз съм Марти от 3 „Б“. Тази вечер си тръгвам.

— Напускате ли?

— Да. Платил съм до края на седмицата.

— Сумата няма да ви бъде възстановена.

— Няма проблем.

Марти се изкачи до стаята си, вземайки по две стъпала наведнъж, и отключи вратата. Стаята беше малка и оскъдно обзаведена, но в нея имаше микровълнова печка, електрически чайник и малък хладилник, а на него не му трябваше повече. Той изля остатъка от прясното мляко в мивката и изключи чайника от контакта. Багажът му вече беше готов, оставаше да прибере вътре само още няколко неща.

Свали от стената изрезките от вестници. Тези същите, в които се съобщаваше за бягството на Фрида Клайн и в които беше публикувана нейна стара снимка, използвана и в предишни репортажи. Също и тези за мистериозната героиня, атакувала с детска количка група тийнейджъри, за да спаси от издевателство бездомен мъж. Това го накара да се усмихне: веднага беше разбрал, че това е тя. Изрезките, в които се съобщаваше за ареста на Франк Манинг по подозрение в убийство. Репортажът, в който беше публикувана снимката на Малкълм Карлсън. Той сложи всички изрезки най-отгоре в куфара си и затвори ципа. На нощното шкафче имаше два ключа, „Чъб“ и „Йейл“, които прибра във вътрешния джоб на якето си. Веднъж беше успял да прерови чантата на Джоузеф и да измъкне ключовете от къщата й, с които той разполагаше. Беше му отнело по-малко от час, за да им направи дубликати при един ключар.

Огледа хотелската стая, за да се увери, че нищо не е забравил, после преметна сака с инструментите през едното си рамо, мешката през другото, а в ръката си взе куфара.

След това Дийн Рийв излезе от стаята и затръшна вратата след себе си, подсвирквайки си с уста.

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)