Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Добре.

— А после ще трябва да ми заемеш някои дрехи.

— Трудна задача. Мога да ти предложа мърлявите си черни дрехи в стил „готика“ или тези на мама в стил „пияна балерина“, или „отчаяна дива“.

— Нещо ненатрапчиво.

— Ще видя какво мога да направя. Иска ми се да те докосна, за да се уверя, че си истинска.

Фрида протегна длан и Клои я сграбчи.

— Истинска съм — каза тя, все едно искаше да увери себе си.

Фрида изпи много бавно чая си, после си наля още една чаша. Слънцето надничаше през големите мръсни прозорци и огряваше плочките на пода. Чуваше се как Клои търчи нагоре-надолу по стълбите, затръшвайки вратите на стаите. Накрая влезе отново в кухнята.

— Оставих купчина дрехи в стаята за гости — каза тя. — Можеш да отидеш и да си избереш. Може би няма да ти харесат. Боя се, че стаята е доста разхвърляна. Мама е струпала там разни неща.

— Всичко е наред.

— Направи ли си плановете?

— Първо ще си взема душ, ако нямаш нищо против, а след това ще изляза. По-късно ще се прибера.

— Но ти току-що дойде. Ами ако не се върнеш?

— Ще се върна.

— А ако някой те види?

— Ще направя всичко възможно никой да не ме види.

— Искам да дойда с теб.

— Не, изложих на риск твърде много хора.

— Не ме е грижа.

— Но мен ме е грижа.

Клои впери поглед в нея, дъвчейки долната си устна.

— Може ли да ти задам един въпрос?

— Да.

— И ще ми отговориш честно?

Фрида се поколеба.

— Да — отвърна тя накрая.

— Ако аз бях на твое място, а ти на мое, какво би направила?

— Искрено се надявам това никога да не се случи.

— Но би направила нещо, нали? Нима вярваш, че ти можеш да помагаш на другите хора, но на теб никой не трябва да помага?

— Не, не вярвам. — Фрида си помисли за Мира и Илеана, които бяха рискували себе си, за да й помогнат — една непозната, за която не знаеха нищо. Ако не бяха те, сега щеше да бъде в ареста.

— И така, смятам да ти помогна. Дори и да кажеш „не“, аз пак ще те последвам. Не ме гледай така. Наистина ще го направя! Няма да те пусна да излезеш сама.

За момент Фрида сложи длан на очите си, мислейки усилено, а после каза:

— Добре. Ще си взема душ набързо, ще се преоблека и след това ще излезем.

— Къде ще отидем?

— Трябва да си взема едно нещо.

— Не ми се вижда трудно.

— За съжаление, има един проблем.

Фрида се съблече, но тъкмо когато се канеше да влезе под душа, видя телефонния номер, който Мира беше надраскала на ръката й под лакътя. За момент си помисли, че просто трябва да го изтрие, но нещо я спря. Тя се уви с една хавлиена кърпа, отиде отново в гостната, намери лист и химикалка и го записа.

След като си взе душ, Фрида измъкна от купчината дрехи, която Клои беше оставила, черен панталон с висока талия и широки крачоли, старите обувки Ог Майепз на Клои и бяла блуза с прозрачни ръкави и множество малки копчета, в чиито гънки още се усещаше слабото ухание на парфюм. Определено бяха по-добри от дрехите на „Карла“. Тя прокара пръсти през мократа си коса с остри кичурчета, после я уви с пъстър шал, сложи си слънчевите очила и слезе на долния етаж, където я чакаше Клои, изгаряща от нетърпение.