Натрапчиви мисли за петък [bg]

Фрида продължи да върви из лабиринт от малки улички и занемарени къщи, без да знае къде точно се намира. По едно време спря и надникна в чантата, която Мира й беше дала. Вътре видя кафеварката си, новата си червена пола, която мразеше, две ризи, тъмния панталон, който си беше купила за погребението на Джун Рийв, цялото съдържание на шкафчето си за бельо, бутилката с уиски, която беше почти празна, и тесте карти, които не бяха нейни. Разбира се, все още разполагаше с парите си, но те нямаше да й стигнат задълго. Помисли си за вещите, които бяха останали в квартирата: любимите й туристически обувки, шалът, който Санди й беше подарил, скицникът и моливите, четката за зъби, ключовете от къщата й… Постоя неподвижно за известно време между синьото небе над главата си и горещия асфалт под тънките си подметки, замаяна от безтегловността си. Сякаш беше увиснала във времето и пространството. После събра мислите си и продължи.

Час и половина по-късно Фрида потропа на сивата входна врата, отдръпна се назад и зачака. Чуха се стъпки и тя свали слънчевите си очила. Вратата се отвори широко и пред нея застана Клои.

— Да? — каза тя любезно. Косата й беше подстригана толкова късо, че изглеждаше като четина, имаше нови пиърсинги и татуировка на рамото. — Какво обичате? — После се намръщи и леко отвори уста. — Мамка му!

— Може ли да вляза?

Клои се пресегна, хвана я за ръката и я дръпна вътре, затръшвайки силно вратата.

Фрида се опита да се усмихне, но устата й сякаш се беше сковала.

— Не знаех къде другаде да отида.

Думите прозвучаха странно и за двете и те постояха, втренчили поглед една в друга, а после Клои бурно прегърна Фрида, притискайки я толкова силно, че едва не я задуши.

— Така се радвам, че си тук — изхлипа Клои, а от очите й се стичаха сълзи.

— Не е за дълго. Само за тази нощ.

— Не говори така.

— Полицията ме издирва.

— Знам. Но няма да успеят да те намерят.

Всичко в тази къща й беше до болка познато, но Фрида се почувства някак странно: да, намираше се в къщата, където неведнъж беше помагала на Оливия да се справи с пълния хаос в живота си и се беше грижила за Клои — но сега беше една изпаднала в немилост жена и този път тя самата се нуждаеше от помощ.