Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Моментът не е много подходящ.

— Непременно трябва да те видя.

Фрида помълча за момент.

— Добре. Къде?

— Има едно заведение на Стоук Нюингтън Чърч Стрийт. Казва се „Черно кафе“. Да се срещнем там в десет и половина утре сутринта?

— Ще има ли кой да гледа Итън?

— Франк ще дойде днес следобед. Може би ще има възможност да го вземе. Или пък аз ще го взема със себе си. Той ще се зарадва да те види.

— Значи отношенията ви с Франк са се подобрили?

— Опитвам се да го накарам да бъде по-всеотдаен.

Рано на следващата сутрин Фрида се качи на влака за Долстън и в девет и половина, един час преди уговорената среща със Саша, тя вече беше на Стоук Нюингтън Чърч Стрийт. На улицата имаше многобройни кафенета. Фрида мина покрай „Черно кафе“, после пресече и се отправи към друго кафене, на около трийсет ярда по-далеч. Тя седна край прозореца и си поръча чаша черно кафе. В заведението имаше купчина вестници за клиентите, Фрида взе един и го разтвори на масата пред себе си. Но не се зачете, а впери поглед в улицата. В един предишен живот тя и Санди често ходеха на ресторант, където се забавляваха, опитвайки се да познаят какви истории и проблеми се крият зад хората на другите маси и защо да предпочели да дойдат точно там. Сега, наблюдавайки минувачите по Стоук Нюингтън Чърч Стрийт, на Фрида й хрумна да се позабавлява, като ги гледа какво правят в един забързан делничен ден. Тя видя малки групи от майки, някои от които бутаха колички, да се връщат, след като бяха завели на училище по-големите си деца. Една старица с проходилка едва-едва се движеше по тротоара. По едно време проходилката й заседна на мястото, където къса алея пресичаше тротоара. С големи усилия жената се мъчеше да накара колелетата да минат през ръба, но те не се помръдваха. На Фрида й беше трудно просто да седи и да я гледа. Накрая две момчета, вероятно ученици, й помогнаха да преодолее малкото препятствие.

Непосредствено до „Черно кафе" имаше автобусна спирка, където чакаха хора. Две възрастни жени, едната с пазарска чанта на колелца. Млада жена, която нетърпеливо поглеждаше часовника си, очевидно закъсняваща за работа. Млад мъж на около трийсет, с авиаторско яке, дънки и слушалки на главата. Трима тийнейджъри — две момчета и едно момиче. Момичето, изглежда, беше сестра на едното момче. Двойка мъж и жена на средна възраст, които стояха един до друг, без да си говорят. Мъжът ровеше в телефона си, а жената изглеждаше ядосана.

Автобусът дойде и закри опашката от хора. Когато потегли, двете възрастни жени ги нямаше. Другата жена все още гледаше часовника си. Възрастен мъж и възрастна жена застанаха поотделно на опашката до две тийнейджърки. На спирката пристигна поредният автобус и след малко тръгна. Младата жена се беше качила. Фрида почувства абсурдно облекчение. Двете момчета и момичето също ги нямаше. Но мъжът със слушалките все още беше там. Изредиха се още няколко автобуса. Фрида си представи, че опашката от хора е някакъв жив организъм — постоянно съществуващ и постоянно променящ съставните си части, мутиращ, свиващ се, разпускащ се. Но младият мъж със слушалките продължаваше да стои там.