Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
12. ИЗГРАЖДАНЕ НА НАЦИЯ
Защо националната идентичност е от решаващо значение за изграждането на държавност ► Защо национализмът основателно се разглежда като вид политика на идентичността ► Защо идентичността е съвременен феномен, свързан с технологиите и икономическите промени ► Четири различни пътища към национална идентичност
Решаващ за успешното държавно строителство е паралелният процес на изграждане на нация, който много често става по насилствен и принудителен начин, както във всички страни, които обсъждам в част I.
Държавното строителство е свързано със създаването на институции – армия, полиция, администрация, министерства и т.н. Това се осъществява чрез наемане на персонал, обучение на служители, предоставяне на бюджет и приемането на закони и директиви. Изграждането на нация е създаването на усещане за национална идентичност, която да замести лоялността към племето, селището, региона или етническата група. За разлика от държавното строителство изграждането на нация е свързано с нематериални ценности като национални традиции, символи, споделена историческа памет и общи културни критерии. Национална идентичност се изгражда от държавата чрез нейната политика в областта на езика, религията и образованието, както и от поети, философи, религиозни лидери, писатели, музиканти и други личности, които нямат пряк достъп до политическа власт.
Изграждането на нация е от решаващо значение за успешно държавно строителство. То е свързано с основополагащия смисъл на държавата: като организатор на легитимно насилие държавата периодично призовава гражданите си да рискуват живота си за нея. Те никога не биха го направили, ако смятат, че държавата е недостойна за такава жертва. Но значението на националната идентичност една държава да е силна не се ограничава единствено до нейната принудителна власт. Много от нещата, които се смятат за корупционни практики, са по – скоро действия на законодатели или длъжностни лица, които се чувстват по – задължени към семейството, племето, региона или етническа група, отколкото към националната общност, и затова отклоняват средства в тази посока. Те не са непременно неморални хора, но тяхната сфера на морална отговорност е по – малка от тази на държавата, за която работят. Гражданите от своя страна преценяват колко лоялни да са в зависимост от това дали държавата изпълнява задълженията си по обществения договор. Политическата стабилност е неимоверно по – голяма, ако те смятат, че държавата е легитимна, и изпитват патриотични емоции. Съвременната Китайска комунистическа партия печели легитимност благодарение на икономическата си ефективност, но получава подкрепа и като въплъщение на китайския национализъм.
Ако силното усещане за национална идентичност е необходим компонент за държавното строителство, то поради тази причина е и опасно. Националната идентичност често се изгражда въз основа на етническа, расова, религиозна или езикова принадлежност, което задължително противопоставя едни общности срещу други. Укрепването на вътрешната социална сплотеност е свързано със задълбочаването на конфликтите. А националната сплотеност може да намери израз под формата на външна агресия. Хората си сътрудничат, за да се конкурират, а се конкурират, за да си сътрудничат.
Национализмът е специфична форма на политика на идентичността, която намира израз във Френската революция. Той се основава на възгледа, че политическите граници на държавата трябва да съответстват на нейната културна идентичност, която се определя най – вече от общ език и култура.
Решаващ за идеята за идентичността е възгледът, че е възможно разминаването между вътрешното, истинското „аз“ и социалните норми и практики на обществото. Това вътрешно Аз може да се основава на национална, етническа, расова, културна, религиозна принадлежност, на пол, сексуална ориентация или която и да е характеристика, която лежи в основата на човешките общности. Доразвивайки Хегел, философът Чарлс Тейлър изтъква, че борбата за идентичност е политическа по своята същност, защото е свързана с исканията за признание. Хората не се задоволяват въпреки твърденията на икономистите единствено с материални ресурси. Те искат техните автентични азове да получат публично признание, уважение и равен статус. Ето защо за националистите символите на признание като национален флаг и членство в Организацията на обединените нации са изключително важни. Социалната мобилизация, едно от шестте измерения на развитието, е следствие от възникването на нови идентичности при осъзнаването на общия исторически опит и общите ценности.