Политичестки ред и политически упадък [bg]

Пресата прави възможно възникването на „въобразената общност“ на Андерсън. По подобен начин филипинският писател Хосе Ризал успява да създаде общо усещане за филипинска идентичност през XIX в. у хора, разпръснати върху седем хиляди острова. Вестниците, чиито образовани читатели са от нововъзникващата средна класа, имат изключително влияние за изграждането на национално съзнание през XIX в. Благодарение на тях хора, които никога не са напускали своето селце, получават възможността да общуват с други хора в други далечни селца. Много преди възникването на интернет и съвременния транспорт печатните медии позволяват на хората да пътешестват виртуално.

Ърнест Гелнър твърди също така, че национализмът възниква в момент на дълбоки социални промени, които свързва с прехода от аграрно към индустриално общество през XIX в. В аграрните общества не съществува единна култура, а съществените различия в езика и ритуалите разделят различните класи. Например руската аристокрация разговаря на френски, а естонската и латвийската на немски; дворцовият език в Австро – Унгарската империя до 1842 г. е латинският. На руски, естонски и латвийски говорят предимно селяните. Тези езикови бариери, възникнали в резултат на завоевания и династични политики, са поддържани умишлено, тъй като стратифицираните общества възпрепятстват мобилността между социалните класи.

Както обяснява Гелнър, изискванията на индустриалното общество са съвършено различни:

Общество, което живее чрез растеж, плаща определена цена. Цената на растежа са постоянните иновации. Иновациите от своя страна се обуславят от непрестанна професионална мобилност както между поколенията, а много често и през времетраенето на един човешки живот. Способността да сменят различни професии, да общуват и си сътрудничат с лица с различен социален статус, изисква от членовете на такова общество да могат да общуват устно и писмено по формален, прецизен, контекстно – свободен начин...

Това е общият профил на съвременното общество: грамотно, мобилно, формално равнопоставено, но с постоянно променящо се, атомизирано, така да се каже, неравенство и с обща, хомогенна, гарантираща грамотност и втълпена от училището култура. Едва ли би могъл да съществува по – голям контраст с традиционното общество, в което грамотността е постижение на малцинството,където стабилната йерархия, а не социалната мобилност, е норма, а културата е разнообразна и несвързана.