Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Междущатската търговска комисия и Службата по горите възникват в резултат на необходимостта от вмешателство на държавата. Железниците са монополни предприятия, чиито мащаби и капиталови изисквания генерират огромни социални конфликти. Горите не са управлявани добре от техните частни собственици, а разпределението на държавни земи се превръща в огромен източник на патронаж и корупция. И в двата случая държавата се нуждае от безпристрастен регулатор, който да не е подчинен на могъщи икономически интереси. САЩ намират отговор на тези проблеми много по – късно от други индустриализирани страни като Германия и Великобритания, които не са ограничени от системата на сдържания и противотежести или антиетатистката политическа култура на САЩ.
Тези две държавни агенции се различават съществено по отношение на качеството и ефективността, с които изпълняват своите правомощия. Тази разлика според мен е свързана със степента на тяхната автономия. Междущатската търговска комисия в известен смисъл никога не постига автономия поради противоречивия характер на възложените ѝ задължения и нейната управленска структура. Вместо да бъде управлявана като йерархична изпълнителна агенция с единствен ръководител, тя е структурирана като комисия с балансирано представителство на двете политически партии. Поради тази причина тя никога не успява да се отклони от контрола на законодателните органи и неин лидер никога не става визионер като Гифорд Пинчо. Когато прави опит да тръгне по свой собствен път, веднага бива възпрепятствана от съдилищата, а след това тласкана в различни посоки от политическите ветрове в Конгреса. И макар накрая да получава достатъчно изпълнителни правомощия, остава в плен на политическите сили, които са я създали. Принудена да съблюдава насила наложени правила, с течение на времето Комисията става неефективна и закостеняла. Затова тя е една от първите институции, в която от 70 – те години на миналия век се предприемат мерки за дерегулация, още преди Роналд Рейгън да стане президент.
Службата по горите коренно се различава. Благодарение на Бернхард Фърнау тя е организирана въз основа на постиженията на науката и е под ведомството на модернизирания Департамент по земеделието, което в лицето на Джеймс С. Уилсън има силен и решителен ръководител много дълго време. Нейният втори ръководител Гифорд Пинчо е един от най – енергичните и забележителни мъже на Прогресивната ера, който работи в тясно сътрудничество с президент, който споделя неговите ценности, възгледи и ентусиазъм. Заедно със своите политически началници той не изпълнява просто един определен от Конгреса мандат, а съставя собствена програма. Не следва инструкциите на изборни длъжностни лица да пише доклади за съвременното стопанисване на горите, да мотивира редакторите на вестниците да ги публикуват или да си сътрудничи с научни дружества и бизнес организации в цялата страна. Никой не му разпорежда да си сътрудничи с благоразположени конгресмени за преместването на контрола върху горите от Департамента по вътрешните работи в разрез с мнението на повечето законодатели, които категорично отхвърлят намесата на един администратор в политиката по подобен начин. В края на краищата от държавните служители от средния ешелон се очаква да бъдат обикновени агенти, чийто принципал е Конгресът, но Пинчо е класически пример на неконтролируем агент. Той има всеобхватна национална програма, която според него е в дългосрочен обществен интерес и не съвпада задължително с програмата на Конгреса. Това означава автономия на държавата: правителство, което си сътрудничи с икономически групировки, но не е тяхна собственост и не се съобразява с краткосрочните прищевки на демократичното обществено мнение за сметка на дългосрочния обществен интерес. Службата по горите става образец на административна организация, именно защото не е обременена от наложени отвън правила, ограничаващи нейната свобода на действие.
Фактът, че Гифорд Пинчо не е под строгия контрол на своите ръководители в Конгреса, навежда на мисълта, че рамката принципал – агент, с която съвременните икономисти обясняват проблемите на организационната дисфункция, може би не е достатъчна, за да разберем как функционира добрата администрация.