Политичестки ред и политически упадък [bg]

Службата по горите коренно се различава. Благодарение на Бернхард Фърнау тя е организирана въз основа на постиженията на науката и е под ведомството на модернизирания Департамент по земеделието, което в лицето на Джеймс С. Уилсън има силен и решителен ръководител много дълго време. Нейният втори ръководител Гифорд Пинчо е един от най – енергичните и забележителни мъже на Прогресивната ера, който работи в тясно сътрудничество с президент, който споделя неговите ценности, възгледи и ентусиазъм. Заедно със своите политически началници той не изпълнява просто един определен от Конгреса мандат, а съставя собствена програма. Не следва инструкциите на изборни длъжностни лица да пише доклади за съвременното стопанисване на горите, да мотивира редакторите на вестниците да ги публикуват или да си сътрудничи с научни дружества и бизнес организации в цялата страна. Никой не му разпорежда да си сътрудничи с благоразположени конгресмени за преместването на контрола върху горите от Департамента по вътрешните работи в разрез с мнението на повечето законодатели, които категорично отхвърлят намесата на един администратор в политиката по подобен начин. В края на краищата от държавните служители от средния ешелон се очаква да бъдат обикновени агенти, чийто принципал е Конгресът, но Пинчо е класически пример на неконтролируем агент. Той има всеобхватна национална програма, която според него е в дългосрочен обществен интерес и не съвпада задължително с програмата на Конгреса. Това означава автономия на държавата: правителство, което си сътрудничи с икономически групировки, но не е тяхна собственост и не се съобразява с краткосрочните прищевки на демократичното обществено мнение за сметка на дългосрочния обществен интерес. Службата по горите става образец на административна организация, именно защото не е обременена от наложени отвън правила, ограничаващи нейната свобода на действие.

Фактът, че Гифорд Пинчо не е под строгия контрол на своите ръководители в Конгреса, навежда на мисълта, че рамката принципал – агент, с която съвременните икономисти обясняват проблемите на организационната дисфункция, може би не е достатъчна, за да разберем как функционира добрата администрация.