Политичестки ред и политически упадък [bg]

Битката за управлението на държавните земи се води в контекста на големи политически промени. За разлика от десетилетията след Гражданската война, през които двете партии регулярно редуват мнозинствата си в Конгреса, изборите през 1896 г. водят до политическо прегрупиране и републиканците установяват контрол над двете камери и президентската институция. Това води до назначаването на Джеймс С. Уилсън за министър на земеделието, какъвто остава в продължение на рекордните шестнайсет години през мандатите на трима президенти. Уилсън изиграва решаваща роля за превръщането на Департамента от агенция за разпределяне на семена в напредничава, прилагаща постиженията на науката институция не само по отношение на Службата по горите, но и на земеделието, регулацията на храните и лекарствените средства и т.н. След убийството на Маккинли през 1901 г. президент става Теодор Рузвелт, който е голям любител на природата и е спечелен за каузата за опазване на околната среда под влиянието на Клинтън Харт Мериам[33] и Джон Мюър. Рузвелт е приятел на Пинчо от времето, когато е губернатор на Ню Йорк, споделя неговите възгледи и става енергичен защитник на неговите инициативи.

При американската система на разделение на властите фактът, че Пинчо се ползва с подкрепата на президента и че неговата партия контролира Конгреса, не означава, че прехвърлянето на управлението на горите е решен въпрос. Джо Кенън е един от най – силните председатели на Камарата на представителите в американската история, представител на Старата гвардия в Републиканската партия и съюзник на силна коалиция от западни конгресмени, които ожесточено се противопоставят на прехвърлянето. В нейните редици е и депутатът от Уайоминг и член на Комисията за държавните земи Франк Мондел, който предвожда опозицията при гласуването на законопроекта, който през 1902 г. по настояване на Кенън е отхвърлен със 100 гласа „против“ и 73 гласа „за“.

В такъв момент един обикновен администратор би приел съдбата си и би отстъпил. Но Пинчо не е само администратор, а и ловък политик, който години наред учредява и ръководи всевъзможни влиятелни групи, общува с редактори на вестници и научни общества като обществото „Одюбон“[34], клуб „Сиера“, Общата федерация на клубовете на жените, асоциации на западни фермери, Националната асоциация по животновъдство и много други. За да получи подкрепа, той успява да убеди миннодобивната компания „Хоумстейк“, която подкрепя противника на законопроекта сенатора Алфред Китредж, че дървеният материал върху федералните земи няма да бъде изнасян. Успява да предизвика бурни протести в пресата, сред академичните среди и уважавани научни институции в подкрепа на законопроекта. Най – дръзкият му ход е да надхитри Кенън, сприятелявайки се с Франк Мондел, докато обикаля с него националния парк „Йелоустоун“ и непрестанно го убеждава управлението на горите да премине под ведомството на Департамента по земеделието. Кенън се оказва надхитрен от един администратор от средния ешелон и през 1905 г. законопроектът е гласуван от двете камари на Конгреса.