Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
1. Преместване на границите в съответствие с националните идентичности. Културната идентичност не е определящ фактор за Римската, Маурийската, Османската и Австро – Унгарската империя. След като Френската революция утвърждава националистичния принцип, големите политически единици започват да се разпадат на множество етнолингвистични хомогенни държави. Турция деградира до турскоговорящия си център в Анадола, а върху територията на Австро – Унгария възникват балканските държави. Последното имперско разпадане е това на бившия Съветски съюз, изграден върху привидно универсалистки идеологически принципи, който се разпада след 1991 г. на по – малки държави, основани на етнолингвистична солидарност. В други случаи границите се разширяват, за да включат съседни малцинствени нации, както обединението на Германия и Италия.
2. Преместване или елиминиране на населения с оглед създаването на по – хомогенни политически единици. По време на войните след разпадането на бивша Югославия се осъществява т.нар. „етническо прочистване“. Етническото прочистване в известен смисъл съпътства промените, свързани с прехода от династично управление към национална солидарност. Големите аграрни многоезични империи са съвместими както с неперсоналната администрация, така и с върховенството на правото. Те са зависими от подобни институции, тъй като функционират благодарение на взаимодействието между разнообразни в етническо и езиково отношение населения. В разцвета на Римската империя през II в. пътешествениците от Великобритания до Северна Африка, Сирия или Мала Азия са разчитали да срещнат по пътя си аналогични административни структури, закони и пътища. Виена в края на XIX в. е един от най – либералните и космополитни градове в света, ярка илюстрация на разнообразието на империята, на която е столица. Когато мултиетническите империи се разпадат на национални държави, различни малцинствени групи се оказват в тежко положение. Проблемите биха могли да намерят решение, ако новите национални държави бяха либерални правови държави, но те са заети с отстояването на своите етно – националистични права. Резултатът е огромни мигрантски вълни, тъй като различни малцинствени групи са принудени да се изселят или са разменени за малцинства в съседни страни. Така смесеното гръцко – турско население в Мала Азия и Източна Егея, живяло рамо до рамо още от времето на Византийската империя, е разделено след Гръцко – турската война през 1919 – 1922 г. Втората световна война в известен смисъл избухва заради судетските немци в Чехословакия и балтийските германци в Полша. В края на войната през 1945 г. се осъществява мащабно прехвърляне на населения (както и значително прекрояване на границите) между Германия, Полша, Украйна, Чехословакия и други страни. С други думи, етническото прочистване на Балканите не е изобретение от периода след Студената война. Както изтъкват някои наблюдатели, стабилността на съвременна Западна Европа се дължи на извършени през предишни исторически периоди етнически прочиствания, за които съвременните европейци удобно са забравили.
3. Културна асимилация. Едно малцинство може да възприеме езика и обичаите на доминиращата група или чрез сключване на бракове да се претопи като малцинство. Асимилацията може да е доброволна, ако малцинството реши, че е в негов интерес да се подчини на доминиращата култура. Ограничаването на броя на регионалните езици във Франция и утвърждаването на парижкия френски като национален стандарт са пример за това. По същия начин повечето имигранти в САЩ научават английски и възприемат американските обичаи, защото това е възможност за възходяща социална мобилност.
Може би една от най – забележителните асимилационни истории е китайската поради факта, че в една толкова огромна страна етническата група хан днес съставлява над 90 процента от населението. Китай невинаги е бил така хомогенен, а сегашната етническа структура е резултат от продължила над две хилядолетия безмилостна асимилация. Седалище на етническата ханска цивилизация отпреди четири хилядолетия е долината на Жълтата река в северната част на Китай. Първата държава Хан възниква в резултат на завоюването на държавата Цин (днешния Северноцентрален Китай) през III в.пр.Хр. Тази държава се разширява на югоизток, югозапад, на запад и североизток в течение на векове, при което народността хан среща разнообразни в етническо отношение коренни населения по – специално сред тюркско – монголските номади на север и на запад. Това културно многообразие е съхранено в различните форми на говоримия китайски, които съществуват днес. Но книжовният език е унифициран още по времето на първата династия Цин и служи за основа на културата в цялата империя. Китай е силно повлиян от неханските етноси, но почти всички чужди населения в края на краищата възприемат китайските културни норми и сключват бракове с представители от народността хан в такива мащаби, че постепенно губят етническата си принадлежност. Основни изключения са мюсюлманите уйгури в западната провинция Синцзян, монголите във Вътрешна Монголия, както и тибетците. Държавата провежда неумолима политика на асимилация, като разселва народността хан във всички тези региони.Не бива да подценяваме прибягването до принудителна власт и често принуда при осъществяването на културна асимилация. Изборът на национален език е политически акт от страна на тези, които говорят на него. Малко малцинства доброволно се отказват от майчиния си език, особено ако са съсредоточени в определен регион, в който са живели поколения наред. Главният инструмент на културната асимилация е системата на общественото образование, а на второ място по значение е изборът на език в публичната администрация. По тази причина контролът над системата на училищното образование е изключително обсъждан въпрос и главна цел на претендентите да формират национална идентичност.