Политичестки ред и политически упадък [bg]

Както твърди Даниъл Карпинтър, победата на Пинчо над Кенън е забележителен пример за административна автономия в страна, която, за разлика от Германия и Франция не се отличава със силни администратори. Пинчо успява не по силата на някакви предоставени законови правомощия. Делегирането на широки правомощия на изпълнителната власт е рядкост в управленската практика на САЩ извън сферата на националната сигурност и външната политика и липсват в коментирания случай. Пинчо успява, защото използва не административни, а политически прийоми, изграждайки неформална мрежа от съюзници в рамките на и извън правителството. В демократична Америка властта се упражнява именно по този начин. Разбира се, че опонентите му го обвиняват в административен империализъм и горчиво се оплакват, че „едно високопоставено длъжностно лице [няма право да] издава закони как да се опазва земята“. Друг конгресмен подлага на критика „рекламната машина“ на Пинчо, която е разпратила над девет милиона рекламни брошури за една година с доларите на данъкоплатците, и обвинява Службата по горите като „институция, създадена без съгласието на Конгреса“.

Поражението на Пинчо настъпва три години по – късно с аферата „Балинджър“ в резултат на поредната му политическа маневра. Близкото обкръжение на бившия президент Теодор Рузвелт изпитва съмнения, че новият президент Уилям Хауърд Тафт ще се ангажира с проблемите по опазването на природата. Пинчо описва Тафт по следния начин: „По – скоро нерешителен, отколкото злонамерен, той беше един от онези добродушни мъже, които искат да се харесат на всички, докато възникне сериозно изпитание, което изисква истинска непоколебимост и силен характер.“ Новият министър на вътрешните работи Джеймс Гарфийлд (син на убития президент) назначава бившия кмет на Сиатъл Ричард Балинджър за ръководител на отдел в Главното управление по кадастъра, който остава под ведомството на Департамента по вътрешните работи, където разполага с правомощия да предоставя земя в Аляска на частни компании. Младият служител Луис Глейвис забелязва съмнителни сделки между Балинджър и инвеститори в земя от Сиатъл, включително възнаграждения на Балинджър след неговото назначение. Глейвис прави опит да информира президента чрез двама служители от Службата по горите на Пинчо, но Тафт издава заповед за неразпространяване на информацията и позволява на Балинджър да уволни подалия сигнала. Тафт умолява Пинчо да се откаже да се занимава със случая, но той не се подчинява и изпраща писмо в защита на действията на своите служители до председателя на Комисията по земеделието Джонатан Доливър, което да бъде прочетено пред Сената. Тафт уволнява Пинчо и слага край на кариерата му като главен лесничей.