![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Идеите за колективната национална идентичност и изискванията за признаване на достойнството на коренните идентичности са сред многото неща, изнесени от Европа в колониалния свят. Както обяснява Лиа Грийнфелд: „С разширяването на сферата на влияние на централните западни общества (определили се като нации), обществата, принадлежащи или желаещи да влязат в системата, на която Западът беше център, всъщност нямаха друг избор, освен да станат нации.“ Това е причината национализмът да намери проявление под съвършено различна форма в бившия колониален свят. Класическият западноевропейски модел на национализъм е германският, който се характеризира със стремежа за обединение на всички германци в рамките на една държава. В Индия, Кения и Бирма национализмът не възниква на базата на един общ език, тъй като техните общества са етно – лингвистично фрагментирани, в които няма една доминираща група, която да обедини цялата страна в рамките на своята култура. Така например в предвожданото от Джомо Кениата въстание „May May“ в Кения доминираща роля играе племето кикую, което съставлява малко над 20 процента от населението. Това не им позволява да установят контрол над цялата страна и да наложат своя език и обичаи над цялото общество. По тази причина в много страни езикът на колонизатора се превръща в лингва франка[36].
Повечето учени, които изучават феномена национална идентичност, твърдят, че тя е „социална конструкция“. Те оспорват възгледа на много националисти, че нацията е изначална, биологично обусловена социална структура и съществува от незапомнени времена. Ърнест Гелнър твърди, че национализмът е модерен феномен, възникнал в резултат на индустриализацията и урбанизацията. Други отиват още по – далеч с твърденията си, че националната идентичност не е свързана със социални фактори като индустриализацията, а възниква под въздействието на творчеството на художници и поети. Трети под влиянието на икономиката поддържат, че идентичностите са координиращи механизми, използвани от политическите играчи в подкрепа на икономически интереси.
Безспорно е вярно, че национализмът е страничен продукт на модернизацията, а определени национални идентичности са социална конструкция. Но социално конструктивистичният възглед повдига редица важни въпроси. Кой конструира нови национални идентичности? Как протича този процес – отгоре надолу или отдолу нагоре? Веднъж създадени, някои национални идентичности остават изключително трайни, докато други не се запазват. В Съветския съюз например цели седемдесет години се правеха опити да бъде създаден „новият съветски човек“, който трябваше да е гражданин на света отвъд категории като етнос и религия. Но след разпадането на СССР през 1991 г. на съставляващите го съюзни републики смятаните за отдавна умрели стари национални идентичности отново предявиха правата си. Днес в Крим не съществуват „съветски хора“, а само руснаци, украинци, татари. От 50 – те години на миналия век Европейският съюз също се опитва да конструира наднационално усещане за европейско гражданство, но проектът се натъкна на непреодолими препятствия в резултат на кризата с еврото, започнала през 2009 г. Какви са границите и възможностите за изграждането на нация?
Формиране на национална идентичност се осъществява посредством четири основни процеса, които могат да възникнат отделно или едновременно. Едни от тях са политически и протичат отгоре надолу под диктата на държавата. Други протичат отдолу нагоре под формата на спонтанни действия на населението. Необходимо е взаимодопълване между едните и другите за изграждането на национална идентичност.
На първо място е определянето на политически граници; на второ, преместването или физическото елиминиране на групи от населението в рамките на съществуващите граници; на трето, културната асимилация на малцинствени групи от доминиращата култура; и на четвърто, приспособяване на идеята за национална идентичност по начин, който да я направи политически осъществима за конкретното общество. Повечето успешни проекти, свързани с изграждането на национална самоличност, са резултат от взаимодействието на четирите подхода. Необходимо е да се отбележи, че първите три често са свързани с насилие и принуда.