Политичестки ред и политически упадък [bg]

Реформата на публичния сектор в началото на XX в. не решава проблема със зависимостта на публичния сектор от тесни частни интереси или политическа корупция. Макар американските политици вече да не раздават служби в публичния сектор или коледни пуйки на своите гласоподаватели в практикуваните през 80 – те години на XIX в. мащаби, те предоставят услуги на политическите си клиенти под формата на субсидии, данъчни облекчения и други законодателни облаги. Както ще видим в Глава 31, политиката на икономическите групировки корумпира не само Междущатската търговска комисия и железниците, но и самата Служба по горите, която през 80 – те години на миналия век се превръща във все по – неефективна агенция, подвластна на такива групировки.

Повечето от съвременните развиващи се държави напомнят Съединените щати от началото на XIX в. И те практикуват демократични избори и широки избирателни права в условията на изключително слаба държавност. И те като Съединените щати от 30 – те години на XIX в. имат клиентелистки политически системи, при които гласовете се търгуват срещу лични услуги.

Краят на клиентелистката политика в САЩ настъпва след продължителни политически борби между новите представители на средната класа, които са изключително заинтересовани от създаването на по – съвременни форми на управление, и старите окопали се във властта патронажни политици. В основата на тази промяна е предизвиканата от индустриализацията социална революция, която мобилизира много нови политически играчи, които нямат интерес от запазването на старата клиентелистка система. Но както сочат примерите с Гърция и Италия, Неперсоналното управление не е неизбежен страничен продукт на икономическата модернизация.

При изграждането на съвременна държавност и преодоляването на клиентелизма САЩ имат едно голямо предимство пред много съвременни развиващите се страни: наличието на силна национална идентичност още от самото начало, която се корени не толкова в етническата и религиозната принадлежност, колкото в политически ценности като лоялност към демократичните институции. Американците в известен смисъл се прекланят пред своята конституция, която въплъщава универсални ценности, което улеснява асимилацията на нови, различни в културно отношение имигранти. Както изтъква Сиймор Мартин Липсет, в Съединените щати човек може да бъде обвинен, че е „не – американец“ по начин, по който човек не би могъл да бъде „не – германец“ или „не – грък“, тъй като американизмът е съвкупност от доброволно възприети ценности, а не унаследена етническа характеристика. Затова успешното изграждане на държавност зависи от усещането за национална идентичност, което намира израз в лоялността към държавата като цяло, а не към съставящите я социални групи.