Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Произход на политическия ред [bg]
Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Произход на политическия ред [bg]

Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:

Произход на политическия ред е последователно, изчерпателно и увлекателно повествование на човешката история до навечерието на епохата на революциите в края на XVIII в., съчетаващо очарователна ерудиция и проницателен анализ. Основано на обширна база от знания - история, еволюционна биология, археология и икономика, - то е провокативно произведение, което предлага ново блестящо осмисляне на произхода на демократичните общества и повдига важни въпроси относно същността на политиката. Коментирайки както смутовете в Афганистан, така и битките в Конгреса, това историческо съчинение е рядко актуално и значимо.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 263
Перейти на страницу:

Настъпват и технологични промени, както в Китай, съдействали за политическа консолидация. Една от тях е все по–голямата употреба на желязо през периода след 800 г.пр.Хр. Желязото е можело да се използва за секири за прочистване на гъсти гори и за палешници при засаждане. Държавата не е контролирала производството на желязо, но употребата на железни сечива гарантира престиж и повишава общото ниво на наличния излишък, присвояван от държавата.

Подобно на китайските и други общества, преминавайки от племенно към общество на държавно ниво, властта на племенния вожд значително се увеличава благодарение на нейната легитимация от страна на специална и постоянна клика от свещеници, брамините. Раджата притежава политическа власт, която свещениците му легитимират чрез ритуали. Раджата им се отплаща за тези услуги чрез подкрепа и ресурси. Ранните раджи получавали атрибути на божественост от свещениците, което им позволявало да предадат властта на синовете си чрез утвърждаващата се практика на първородството. Очевидно един полубог не е просто пръв между равни в групата на племенните старейшини, вследствие на което събха, или племенните събрания, загубили своята способност да решават кой ще бъде лидерът на клана и започнали да играят по–скоро ролята на съветници. Ритуалните инвеститори на кралете се разраснали в целогодишни церемонии, по време на които раджата бивал подлаган на пречистване и символично прераждане, за да бъде облечен във власт и божественост от брамините.

Към края на VI в.пр.Хр. обществото в Индо–Гангската низина осъществява прехода от трибализъм към ранна държава или към форма на вождество, известна като „гана–сангха". Северни държави като Анга, Магадха, Куру и Панчала били напълно суверенни формирования, които контролирали определени територии и управлявали сравнително гъсто население в градски райони. Те били силно разслоени, с наследствена кралска власт, а елитите им събирали рента от труда на селяните. За разлика от тях гана–сангха запазили някои характерни особености на племенните общества: по–слаба стратификация, по–дифузно лидерство и неприбягване към насилие, което е характерно за една истинска държава.

Отклоняването

До този момент няма съществени разлики между модела на политическо развитие в Северна Индия и настъпилите промени в Китай по време на династията Западна Джоу два–три века преди това. И двете общества първоначално са организирани като федерации от агнатни кланове, прекланят се пред прародители и правят преход към по–голяма йерархичност, наследствено лидерство и разделение на труда между владетел и първосвещеник приблизително по време на своя преход към уседнало земеделие. Възможно е владетелите Шан да са упражнявали малко повече власт, отколкото техните индийски колеги, но разликите не са особено очебийни.

Но индийското политическо развитие претърпява драстично отклонение от китайския модел тъкмо по време на възникването на първите истински държави в Индо–Гангската низина. Индийските държави не преживяват петстотингодишен период на непрекъснати и все по – мащабни войни както ранните китайски държави по време на династията Западна Джоу. През следващите векове индийските държави воюват помежду си и с вождествата гана–сангха, но никога до степента на жестоко взаимно изтребление като китайските държави. Както вече видяхме, в Китай броят на независимите политически формирования непрекъснато намалява от над хиляда в началото на Източна Джоу до едно в нейния край. За разлика от това Индия преживява по– малко и по–неожесточени войни, както и по–слаба консолидация. Твърде показателно е, че по–примитивната форма на организация гана–сангха се запазва в Индия чак до средата на първото хилядолетие, без да бъде завоювана от по–мощни държави. Нито един китайски политически субект през периода на Воюващите царства не може да си позволи да не копира съседите си при изграждането на съвременни държавни институции; индийските политически субекти очевидно не изпитват подобна принуда. В III в.пр.Хр. маурите успяват да обединят голяма част от субконтинента в империя, но никога не завладяват отделни части от региона и не успяват да консолидират напълно своето господство дори над централни области. Империята просъществува само сто тридесет и шест години, а политическо формирование с нейните размерите повече не бива създадено чак до Индийската република през 1947 г.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 263
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)