Светлина в пукнатините [bg]

— Как мина при мадам Зардо? — попита Жером.

— Поговорихме малко.

— За какво? — поинтересува се Терез. — За случая "Уеле"?

— Не. — Тримата заедно с Хенри се насочиха към къщата на Емили Лонпре. — За Жан Ги. Тя искаше да разбере какво става с него.

Терез запази мълчание. За пръв път Арман изричаше името на младия си заместник, макар да й се струваше, че мисли за него почти постоянно.

— Не можах да й кажа много, но имах чувството, че й го дължа.

— Защо?

— Между нея и Жан Ги се бе зародила особено силна неприязън.

Терез се усмихна:

— Представям си.

Гамаш спря и се втренчи в съпрузите Брюнел:

— Чух, че разговаряте за случая "Арно". Защо?

Терез и Жером се спогледаха. Накрая Жером отговори:

— Съжалявам, трябваше да ти кажа веднага, но бях твърде…

"Уплашен, признай си. Уплашен." — … уплашен — отрони пенсионираният лекар. — При последното си търсене се натъкнах на неговото име. Досието бе заровено надълбоко.

— Във връзка с убийствата на територията на племето кри? — попита Гамаш.

— Не, това досие бе отскоро.

— И си замълча? — произнесе Арман с ясен и спокоен глас, тъмен като нощта.

— Попаднах на името му точно преди да дойдем тук. Мислех си, че всичко е приключило. Че ще останем в селото известно време, ще се покрием, докато Франкьор и другите не разберат, че не представляваме заплаха.

— А после какво? — попита Гамаш. Не беше ядосан. Просто проявяваше любопитство. Дори съчувствие. Колко ли пъти си бе мечтал за същото? Да си подаде оставката и да си тръгне. Двамата с Рен-Мари можеха да си намерят малко жилище в Сен Пол дьо Ванс във Франция. По-далеч от Квебек и от Франкьор.

Достатъчно бе работил. И Рен-Мари бе работила достатъчно.

Дошъл бе редът на други.

Но не беше. Все още бе негов ред.

А вече беше замесил и Брюнел. Нито той, нито те засега можеха да се освободят от това бреме.

— Беше просто глупава мечта — призна Жером уморено. — Самозалъгвате.

— Какво пишеше в досието на Пиер Арно? — попита Гамаш.

— Нямах възможност да прочета.

Дори в тъмното Жером усещаше изпитателния поглед на Арман върху себе си.

— А Франкьор? — продължи главният инспектор. — Той споменаваше ли се?

— Само намеци — отговори Жером. — Ако успеем да се свържем с интернет и да вляза в системата, ще разгледам по-подробно.

Гамаш кимна към пътя. Покрай площада бавно мина автомобил и спря точно пред тях. Беше очукан стар пикап "Шевролет" с евтини зимни гуми и ръждясали ламарини. Вратата се отвори със скърцане и шофьорът излезе. Трудно бе да се каже дали беше мъж, или жена.

Хенри, който обикновено бе мълчалив, нададе ниско ръмжене.

— Надявам се да си струва — рече гласът. Женски. Раздразнителен. Млад.

Терез Брюнел се обърна към Гамаш:

— Не може да бъде! — прошепна.

— Нямах избор, Терез.

— Да беше опрял пистолет в слепоочието ми — процеди възрастната жена, — щеше да е по-безболезнено.