V. [bg]

Чак в галерия Уфици застигнаха Гаучото, който, почти излегнат на една стена в Зала Лоренцо ди Монако, се усмихваше злобно към „Раждането на Венера“. Тя бе стъпила в нещо наподобяващо половинка на мида; закръглена и руса, и на Гаучото, който беше tedesco175 по дух, това му харесваше. Но той не разбираше какво става в другите части на картината. Изглежда имаше някакво прение дали тя трябва да бъде гола или облечена: от лявата й страна дама с изцъклен поглед и крушовидно телосложение напираше да я заметне с пъстро одеяло, отдясно ядосан крилат младеж опитваше да издуха одеялото, а едно полуголо момиче се бе увило около него, вероятно с намерението да го примами обратно в леглото. Докато тази странна групичка спореше, Венера се бе втренчила Бог знае накъде, прикривайки своите прелести с дълги разпуснати коси. Като че ли всички гледаха в различни посоки. Озадачаваща картина. Гаучото нямаше представа за какво му е дотрябвала на синьор Мантиса, но това не бе негова работа. Почеса глава под широкополата шапка, обърна се с търпеливо-спокойна усмивка и видя четирима жандармеристи, които влязоха в галерията и тръгнаха към него. Първата му мисъл бе да побегне, втората — да скочи през някой прозорец. Но бе запознат с терена и почти веднага възпря двата порива.

— Той е — обяви един от жандармеристите. — Avanti!176

Гаучото остана на място, само накриви шапка и отпусна юмруци върху бедрата си. Заобиколиха го и един брадат лейтенант му съобщи, че трябва да го арестуват. Неприятно, разбира се, но след няколко дни положително ще го освободят. Лейтенантът го посъветва да не предизвиква безредици.

— Мога да ви натръшкам и четиримата — отбеляза Гаучото. Мозъкът му задействува на пълни обороти, планираше тактики, изчисляваше ъгли на флангови огън. Нима il gran signore177 Мантиса е направил някаква особено груба грешка и са го арестували? Имало ли е оплакване от венецуелското консулство? Трябва да запази спокойствие и да не признава нищо, докато не разбере какво е положението. Поведоха го край „Ritratti diversi“; после през два къси пасажа вдясно и навлязоха в дълъг коридор. Не помнеше да го бе виждал на картата на Мантиса. — Къде извежда този коридор?

— Над Понте Векио178, до Галерия Пити — отвърна лейтенантът. — За туристите е. Ние няма да ходим чак дотам.