Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Всички са от един дракон?
— Изглеждат много, но са събирани векове наред — той поклати глава. — Невероятният обхват на действията на Детуинг и кръвта му за някои от плановете му не спира да ме удивява.
Верееса потръпна.
— Ще ги унищожим ли едно по едно, тогава? Двамата заедно…
— Би отнело твърде много време. Все още съм слаб, младо момиче, и мисля, че знам защо… — Крас посочи към дъното на странната пещера. — И ако не се лъжа, сега трябва да тръгна натам.
Чудейки се какво би било толкова важно за дракона-магьосник, Верееса му помогна да поеме в указаната посока. Щом се отдалечиха от яйцата, горещината от басейните стана толкова силна, че елфата дори трудно си поемаше дъх. Мястото се озари в още по-червени нюанси, тъй като единственият източник на светлина останаха басейните. Макар че в миналото му беше имала пълно доверие, елфата започна да се съмнява дали Крас всъщност знае накъде отива.
Изведнъж закачулената фигура изръмжа.
— Да… Много сме близо.
— Близо до какво?
Но Крас не й отговори, а вместо това се взря в нещо в далечината. Дори очите на висшия елф не виждаха по-далеч от няколко стъпки напред. Отначало светлинката беше едва доловима — само слаб, златист блясък. Тя идваше от някаква зала, чийто вход беше цепнатина, през която двамата трябваше да преминат един по един, и то странично. Крас се подвоуми.
— Аз ще мина първи, но ти ме последвай веднага. Не знам колко добре ще понеса това, което е вътре.
— Какво има там?
Той я погледна и в същото време започна да се промушва навътре.
— Един от кошмарите ми… — отвърна той и изчезна в залата.
Верееса знаеше, че Крас няма навика да преувеличава и веднага го последва. Тя притисна гърба си към скалата и се приплъзна в пещерата, чудейки се какво ще открие вътре.
— Точно както очаквах и се опасявах — прошепна Крас, гледайки пред нещото пред себе си. — И наистина е логично, особено за нея.
Още докато говореше, Крас започна да губи почва под краката си. Верееса бързо се спусна към него и му помогна да се изправи. Драконът-магьосник изруга толкова яростно, колкото елфата досега не го беше чувала. Тя видя горчивината в изражението му, горчивина, която до голяма степен се отнасяше за самия него.
Погледът й се премести върху една малка платформа, изваяна от самия камък на планината. Отгоре стоеше източникът на сиянието — ужасяващ артефакт, който тя разпозна, въпреки лошото му състояние.
— Едната частица беше у мен — отсече Крас. — После открих още една. От останалите нямаше и следа и дори не се опасявах… Но само тя може да възкреси дори толкова малко от онова ужасно нещо… Само консортът на Детуинг може да си помисли да възстанови Демонична душа…
Деветнадесет
Гренда забеляза, че Верееса е изчезнала чак когато групата почти бе стигнала до свободата си. Тогава се подвоуми дали да не спрат, но реши да продължат напред. Елфата беше направила избора си, а Гренда трябваше да се погрижи за хората си. Но това не означаваше, че възнамерява само да ги изведе от Грим Батол. Все пак джуджетата Бронзбиърд имаха своя мисия.
Гренда търсеше изхода, но освен това се оглеждаше за всичко, което може да й подскаже какво се случва в това страховито място. И накрая откри точно това. Залата беше огромна, а в нея имаше нещо едновременно поразително и ужасяващо.
Гигантският звяр, окован с магически нишки, можеше да е единственият източник на страховития рев, който джуджетата чуваха през последните няколко дни. Тя никога досега не беше виждала такъв дракон. Той изглеждаше по-скоро като привидение, отколкото като нещо осезаемо.
— Какво правят с това нещо? — избъбри едно от джуджетата до нея.
— Нещо лошо — отбеляза друго.
Гренда ги смъмри да мълчат. Колкото и да се интересуваше от пленения звяр и причината за състоянието му, тя най-напред трябваше да огледа пещерата. Първото нещо, което забеляза, бяха петимата скардини, които се суетяха около дракона. Те изглеждаха напълно вглъбени в работата си, сякаш животът им зависеше от това. Освен дракона и съществата, следващото нещо, което я заинтригува, беше дългият скален мост по протежението на пещерата, който, изглежда, водеше до друг проход. И най-вероятно това беше някакъв изход.
Гренда взе решение. Първото и най-важно нещо бе да изведе групата навън. Всички разполагаха с оръжия, но основно копия и камшици, а не привичните за тях секири или къси мечове. Освен това бяха изморени и ранени. По-добре да избягат и да пратят вест за откритието на краля си. Бяха събрали достатъчно информация и всички, способни на логическо мислене, щяха да успеят да сглобят пълната картинка.