Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Вече сме обсъждали странните постижения на магьосниците от древността — продължи дон Хуан. — Но винаги е трудно, когато човек трябва да говори само с идеални понятия, без наличието на непосредствен опит. Мога да ти повтарям до безкрай нещо, което за мен е съвършено ясно, а за теб — напълно неразбираемо и невероятно, понюке не си се сблъсквал лично с него. Той стана и ме огледа от глава до пети.
— Хайде да влезем в църквата — каза той. — Наемателят харесва тази църква и околните места. Абсолютно сигурен съм, че сега е моментът да отидем там.
Откакто се познавах с дон Хуан, много рядко ми се беше случвало да изпитвам такъв страх. Бях се вцепенил. Когато се изправих, цялото ми тяло се разтрепери. Стомахът ми беше свит на топка, но щом дон Хуан се отправи към църквата, аз все пак го последвах, без нищичко да кажа, макар че коленете ми трепереха и се огъваха неволно при всяка крачка. Докато извървим краткото разстояние от площада до църковния портик, вече бях на път да припадна. Дон Хуан обаче обви раменете ми с ръка, за да ме подкрепи.
— Ето го и наемателя — каза той така небрежно, сякаш току-що бе зърнал някой стар приятел.
Погледнах натам, накъдето ми сочеше той, и видях група от пет жени и трима мъже, които бяха в другия край на портика. Моят бърз и уплашен поглед не забеляза нищо необичайно у тези хора. Дори не можех да определя дали се канят да влязат в църквата, или тъкмо излизат от нея. Затова пък ми направи впечатление, че те като че ли се бяха събрали там случайно. Явно не бяха заедно.
Когато дон Хуан и аз стигнахме до малката врата, вградена в масивния дървен портал, три от жените вече бяха влезли в църквата. Тримата мъже и останалите две жени си отиваха. Почувствах се объркан и погледнах дон Хуан, за да получа някакво указание. Той посочи с брадичка към купела със светената вода.
— Трябва да спазим правилата и да се прекръстим — прошепна той.
— Къде е наемателят? — попитах аз, също шепнешком. Дон Хуан топна пръстите си в купела и се прекръсти. С повелително движение на брадичката той ме подкани да направя същото.
— Наемателят не беше ли един от тримата мъгке, които си тръгнаха? — пошушнах му аз на ухото.
— Не — тихичко отвърна той. — Наемателят е една от трите жени, които останаха. Тази, която стои в задната редица.
В този момент една жена, застанала по-назад, извърна лице към мен, усмихна се и ми кимна.
Само с един скок се озовах до вратата и хукнах навън.
Дон Хуан побягна след мен. С невероятна пъргавина той ме настигна и ме хвана за ръката.
— Къде отиваш? — попита той, като целият се превиваше от смях.
Докато си поемах въздух на големи глътки, дон Хуан здраво ме държеше за ръката. Направо се задушавах. Той се тресеше от пристъпи на смях, които приждаха като океански вълни. Енергично се отскубнах от него и тръгнах към площада. Той ме последва.
— Никога не съм си представял, че ти толкова ще се разтревожиш — Възкликна дон Хуан, разтърсен от нов изблик на смях.
— Защо не ми каза, че наемателят е жена?
— Онзи магьосник там, в църквата, е предизвикателят на смъртта — заяви той напълно сериозно. — За такъв магьосник, толкова изкусен в промените на събирателната точка, да бъде мъж или жена е въпрос на избор или на удобство. Това е първата част от урока по сънуване, за който ти говорих. А предизвикателят на смъртта е тайнственият гост, който ще те посвети в този урок.
Дон Хуан отново прихна и се хвана за корема, кашляйки от смях. Аз бях загубил ума и дума. И тогава изведнъж ме обзе ярост. Не бях вбесен от дон Хуан, нито пък от себе си или от когото и да е. Това беше някаква студена ярост, която ме накара да се почувствам щака, сякаш гръдният ми кош и всичките ми вратни мускули щяха да се пръснат.
— Хайде да се върнем в църквата! — извиках аз и не можах да позная собствения си глас.
— Е, ти пък сега — меко каза той. — Не е нужно да се хвърляш в огъня просто ей-така. Помисли добре. Разсъдй. Прецени нещата. Поуспокой го този твой ум. Никога в живота си не си бил изправян пред такова изпитание. Сега трябва да си хладнокръвен.
— Аз не мога да ти нареждам какво да направиш — продължи той. — Като всеки друг нагуал, мога само да те изправя пред твоето предизвикателство, след като доста заобиколно съм ти казал всичко, което има отношение към този случай. Това е една от маневрите на нагуалите: да казват всичко, без да го казват, или да питат, без да питат.
Искаше ми се набързо да приключа с цялата тази работа. Дон Хуан обаче смяташе, че една кратка пауза ще възстанови онова, което бе останало от моята самоувереност. Коленете ми се подгъваха. Той загрижено ме накара да седна на тротоара. После се настани до мен.