Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Кейт не видя Робърт до края на деня. След като поговори с Тим Макдугъл, той се върна в града, за да търси Джок. Тя умишлено се стараеше да е прекалено заета с приготовленията за сватбеното тържество, за да си спести мислите за него.
Но пък се постара да бъде в двора, когато Джок Кандарън мина през портите няколко часа преди здрач. Той спря коня си и кимна на конярчето, което веднага изтича към него, за да поеме юздите.
— Няма да остана дълго. — Той махна към товарния кон зад себе си. — Занеси куфара в стаята на милейди. Това е дар от любящия й съпруг.
Кейт дори не погледна към огромния кожен куфар. Искаше единствено да се увери, че жената на име Нора Кери не е с него.
Той хладно се усмихна, когато видя облекчението, изписало се по лицето му.
— Оставих дамата в странноприемницата в града. Срещнах Робърт на пристанището и той каза, че услугите й не били необходими. Жалко.
— Гавин не е съгласен с теб.
— Но той винаги е мислил със сърцето, а не с главата си. — Джок умишлено направи кратка пауза. — Съвсем не като Робърт.
— Нима?
— Робърт много прилича на мен. Обикновено ограничава страстите си до обекти, които не могат да го наранят.
— Като например Нора Кери?
Той поклати глава.
— Робърт я избра за Гавин. Собствените му вкусове са насочени към по-смели женски същества. Ето ти например явно си му привлякла вниманието. — После грубо продължи: — Бременна ли си?
Тя направо бе шокирана от грубостта на въпроса му.
— Не.
— Много добре. Значи може би всички сме в безопасност. Робърт не е такъв глупак, че да застраши Крейда на два пъти, без значение колко много му се ще да легне с теб.
— Той ти е казал за майка ми… за това коя съм?
— Нима мислеше, че няма да сподели това, тази заплаха за Крейда с мъжа, който я защитава? Казах му какъв идиот е бил. — Джок замълча за момент, после натъртено добави: — Но той ме увери, че всичко било само сласт, а и двамата с Робърт знаем колко мимолетно е това чувство.
Джок се опитваше да я нарани и се справяше направо възхитително. Кейт се опита да не показва колко дълбоко я е засегнал ударът му.
— Значи няма от какво да се боиш, нали?
— Така смятах, докато двамата с Робърт не поговорихме с Деирдре и някои от хората от града днес следобед. Доста заета си била, докато ни е нямало. Всъщност действала си много хитро. Имаш мозък в главата, а и дарба да бъдеш водач.
— Само се опитвах да помогна — отвърна тя.
Той поклати глава.
— Вила си си гнезденце тук.
Кейт срещна погледа му и разбра, че не може да го отрече пред него, както бе залъгвала себе си. Бе следвала инстинкта си сляпо, работеше, изграждаше си живота на това място, където най-силно желаеше да бъде.
— Но тъй като няма детенце в гнездото, няма и опасност за теб.
— Още не. — Той се усмихна. — Но си мислех, че е добре да ти кажа, че ще съм много недоволен, ако решиш да прелъстиш Робърт да направи именно тази грешка.
Кейт почувства студени тръпки. Заплахата бе очевидна, а Джок Кандарън бе много опасен човек.
— А какво ще направиш, ако реша да не се вслушам в съвета ти?
— Каквото ми повелява дългът — тихо отвърна той. — Винаги изпълнявам дълга си, Кейт. Това за мен е като страст. — Той обърна коня си. — А сега ме извини. Робърт ме чака у дома, за да обсъдим някои делови въпроси.
За първи път той я бе нарекъл по малко име, пренебрегвайки официалното почтително обръщение. Тя знаеше, че го бе сторил умишлено. Искаше да й покаже, че не я зачита повече от Нора Кери.
— Ти не можеш да ме наричаш Кейт — процеди тя през зъби. — Предпочитам да ми казваш Катрин, както другите ми врагове.
Той се усмихна.
— Очаквам с нетърпение да се срещнем на сватбата, Катрин. Толкова радостен повод…
Тя потръпна, докато го гледаше как се отдалечава. Дългът за Джок можеше да включва всичко: от политически машинации до намушкване с нож. Той няма да й позволи да…
Мили боже. Джок няма право да й забранява нищо. Той може и да е пазителят на Крейда, но не можеше да й налага волята си.
Внезапният гняв, пламнал в нея, бе като нажежено до бяло желязо. Не беше честно! Робърт, а сега и Джок, си позволяваха да говорят за глупавите си страхове. Не виждаха ли колко незначителна е тя, за който и да е на този свят? Самата Крейда представляваше една вселена. Кейт можеше да живее тук в мир, заедно с Робърт, с децата им. Можеше да има всичко, което искаше, всичко, което й бе отказано. Не беше честно да се отнасят с нея по този начин!
Тя влезе сърдита в стаята си, където откри, че Джийн бе застанала на колене пред отворения кожен куфар, а ръцете й преливаха кадифета и коприни с цветовете на дъгата.