Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Кой ме вика?
— Аз! — отвърна францисканецът. После се обърна към духовника и добави:
— Добри ми отче, оставете ни за няколко минути. Щом баронът излезе, вие ще се върнете.
Йезуитът излезе и беше сигурно, че ще се възползва от случая, за да разпита собственика относно тази странна изповед и този странен монах, който се държи с него, сякаш е камердинер.
Баронът се приближи до кревата и се канеше да заговори, когато монахът му направи знак да пази мълчание.
— Всяка минута е скъпоценна — бързо започна болният. — Вие сте пристигнали, за да участвате в състезанието, нали?
— Да, отче.
— И се надявате, че ще ви изберат за генерал?
— Надявам се.
— А знаете ли какви условия са необходими, за да се достигне тази висша степен, правеща човека господар на кралете, равен на папата?
— Кой сте вие — попита баронът, — за да ме подлагате на такъв разпит?
— Аз съм този, когото чакате.
— Главният избирател?
— Аз съм вече избран.
— Вие…
Францисканецът не му даде да се изкаже. Той протегна своята отслабнала ръка, върху нея блестеше пръстенът, знак за генералската степен.
Баронът се отдръпна от учудване, после се поклони с дълбока почтителност и каза:
— Как, вие сте тук, монсеньор? В тази бедна стая, върху тази изоставена постеля, и тук избирате бъдещия генерал, което ще рече — вашия приемник?
— Не се безпокойте за това, господине. Изпълнете по-бързо главното условие: да съобщите на ордена тази важна държавна тайна, благодарение на която един от първите дворове на Европа завинаги би попаднал с вашето посредничество във феодална зависимост от ордена. Кажете, притежавате ли тази тайна, както твърдите във вашата молба, подадена във Върховния съвет?
— Господине.
— Впрочем да започнем поред… Вие действително ли сте барон фон Востпур?
— Да, монсеньор.
— Това ли е вашето писмо?
Йезуитският генерал извади от връзката книжа писмото и го подаде на барона.
Баронът го погледна и направи утвърдителен знак:
— Да, монсеньор, това е моето писмо.
— Можете ли да ми покажете отговор от секретаря на Върховния съвет?
— Ето го, монсеньор.
Баронът протегна на францисканеца писмо със следващия кратък текст:
„До негово превъзходителство барон фон Востпур“.
В него имаше само едно изречение:
„Между петнадесети и двадесет и втори май, във Фонтенбло, в странноприемницата «Красивия паун».
АМ.Д.Г2“
— Добре — кимна францисканецът, — всичко е наред, говорете.
— Моят отред се състои от петдесет хиляди души. Всички офицери са подкупени. Разположил съм лагера си на река Дунав. За четири дни мога да сваля от престола императора, който, както знаете, се противи на разпространението на нашия орден, и да го заместя с принц от неговия род, който ми е посочен от ордена.
Францисканецът го слушаше, без да дава признаци на живот.
— Това ли е всичко?
— В моите планове влиза и европейска революция — добави баронът.
— Добре, господин Востпур. Ще получите отговор. Върнете се и след четвърт час заминавайте от Фонтенбло.
Баронът излезе, вървейки заднишком с такъв преклоняващ се вид, сякаш се кланяше на самия император, когото се канеше да предаде.
— Това не е тайна — прошепна францисканецът, — това е заговор… Впрочем — прибави той след минутка размишление — бъдещето на Европа вече не зависи от австрийския двор.
Той задраска от списъка името на барон Востпур с червения молив, който беше в ръката му.
— Сега е ред на кардинала — продължи той, — от страна на Испания имаме нещо значително по-сериозно.
Вдигайки очи, той видя духовника, който като ученик покорно чакаше нарежданията му.
— А, а! — каза той, забелязвайки тази покорност. — Говорихте ли със собственика?
— Да, монсеньор, и с лекаря.
— СГризар?
— Да.
— Значи той се е върнал?
— Той чака с обещаното лекарство.
— Добре, ако потрябва, ще го повикам. Сега вие разбирате цялата важност на моята изповед, нали?
— Да, монсеньор.
— В такъв случай поканете испанския кардинал Хередия по-скоро. Тъй като вече знаете за какво става дума, останете тук, защото често ми става зле.
— Да извикам ли доктора?
— Не още, почакайте… Само испанския кардинал… Вървете!
След пет минути бледен и разтревожен влезе кардиналът.
— Казаха ми, монсеньор… — прошепна той.
— На работа! — с глух глас произнесе францисканецът.
2
Ад майорсм Деи глориам (лат.) — та висшата слава господня. — Б. пр.