Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Този господин не е мой приятел. Хазяинът едва не подскочи.
— Аз не го познавам — поклати глава новопристигналият.
— Как! — извика съдържателят на странноприемницата, обръщайки се към Маликорн. — Вие не сте ли приятел на този господин?
— Нима не ви е все едно, след като ви е заплатено — величествено отговори Маликорн, явно дразнейки непознатия.
— Съвсем не ми е все едно! — отвърна хазяинът, започвайки да разбира, че е станало някакво недоразумение. — И ви моля, господине, да освободите помещението, което не сте поръчали.
— Но господин току-що пристигналият — каза Маликорн — не се нуждае от моята стая и голямата зала едновременно… и ако той вземе стаята, аз ще взема залата, а ако той предпочете залата, аз ще взема стаята.
— Много съжалявам, господине — меко каза непознатият, — но на мен са ми нужни и стаята, и голямото помещение.
— А за кого? — попита Маликорн.
— Залата е за мен.
— Отлично. А стаята?
— Погледнете — каза непознатият, протягайки ръка към приближаващото се шествие.
Маликорн погледна в показаната му посока и видя носилка, върху която лежеше францисканецът, за когото той беше разказал на Монтале, съчинявайки някои подробности.
Като следствие от появяването на непознатия, болен францисканец беше изгонването на Маликорн, когото гостилничарят и селяните, служещи за носачи, безцеремонно бяха изхвърлили на улицата.
На читателя вече бяха съобщени резултатите от това изгонване и предаден разговорът на Маникан с Монтале, която първият, отличаващ се с по-голяма ловкост от втория, беше съумял да открие, за да я разпита за Дьо Гиш. На читателя също така са известни последвалият разговор на Монтале с Маликорн и любезността на граф Дьо Сент-Енян, който предложи стая на двамата приятели.
Остана ни да разкрием пред читателя кои бяха непознатият с мантията, наел двете помещения, както и не по-малко тайнственият францисканец, който със своето появяване разруши всички планове на Маликорн и Маникан.
Глава тридесет и трета
ЙЕЗУИТЪТ ОТ ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА
За да не затрудняваме читателя, ще побързаме преди всичко да отговорим на първия въпрос.
Загърнатият в мантията пътешественик беше Арамис, който, след като се раздели с Фуке, извади от пътната си чанта костюм, преоблече се, излезе от замъка и се отправи към странноприемницата „Красивия паун“, където още преди седмица беше поръчал двете помещения.
Веднага след като изгони Маликорн и Маникан, Арамис се приближи до францисканеца и го попита къде иска да се установи, в голямата или малката стая.
Францисканецът попита къде са разположени тези стаи. Беше му казано, че малката е на втория, а голямата — на третия етаж.
— В такъв случай избирам малката — каза монахът. Арамис безмълвно се съгласи.
— Малката стая — покорно повтори той, обръщайки се към СЪдържателя.
Той почтително се поклони и тръгна към избраната стая.
На читателя може да се стори необичайно почтителното отношение на епископа към един обикновен монах, монах от един беден орден, на когото без всякаква молба от негова страна предоставиха стая, която се явяваше предмет на мечтите на толкова пътешественици.
Освен това как да обясним неочакваната поява на Арамис в странноприемницата, когато той можеше спокойно да се настани в замъка заедно с господин Фуке.
Францисканецът не издаде нито звук, когато го изкачваха по стълбата, макар че по всичко личеше, че той страда жестоко, и всеки път, когато носилката се закачеше в стената или в перилата на стълбата, цялото му тяло потреперваше.
Когато накрая го внесоха в стаята, той каза на носачите:
— Помогнете ми да седна в това кресло.
Селяните оставиха носилката на пода и вдигайки внимателно болния, го сложиха да седне в креслото, стоящо до възглавницата на кревата.
— Сега — меко каза той — извикайте при мен собственика. Те се подчиниха.
След пет минути на прага се появи съдържателят на „Красивия паун“.
— Приятелю мой — каза му францисканецът, — уредете, моля ви, сметката с тези момчета. Това са васали от графство Мелун. Те ме намериха в безсъзнание на пътя и без да знаят дали трудът им ще бъде заплатен, искаха да ме занесат у дома си. Но тъй като аз знам колко струва на бедните гостоприемството, оказано на болен, бих предпочел странноприемницата, където и без друго ме очакват.
Хазяинът с учудване погледна францисканеца. Монахът се прекръсти по особен начин. Хазяинът се прекръсти по същия начин.
— Да, наистина — отвърна той, — вас ви очакваха, отче, но ние се надявахме да ви посрещнем в добро здраве.