Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Те също са мъртви… Тайната изпепелява като огън…
— Но вие сте жив?
— Никой не знае, че тайната е в мои ръце.
— Отдавна ли?
— Петнадесет години.
— И вие сте я запазили?
— Аз исках да живея.
— А сега я подарявате на ордена без честолюбие, без да искате възнаграждение?
— Дарявам я на ордена, изпитвайки честолюбиви помисли и не безкористно — отвърна Арамис. — Тъй като вече ме познавате, ако останете жив, ще направите от мен това, което трябва да бъда.
— Тъй като умирам — отвърна францисканецът, — то аз те правя свой наследник… Вземи!
Той свали пръстена и го сложи на пръста на Арамис. После се обърна към свидетелите на тази сцена:
— Ще потвърдите, когато стане необходимо, че аз с болно тяло, но здрав разум, свободно и доброволно предавам този пръстен — знак на могъщество — на монсеньор Дербле, вански епископ, и го назначавам за свой приемник. Аз, смиреният грешник, готов да се представи пред Бога, се прекланям пред него първи, за да дам пример на всички.
Действително францисканецът се поклони, а докторът и йезуитът паднаха на колене. Арамис, побледнял не по-малко от болния, обгърна с поглед участниците в тази сцена. Удовлетвореното честолюбие нахлуваше заедно с кръвта в сърцето му.
— Да побързаме — помоли францисканецът, — не ми дава покой и ме гнети това, което трябва да направя още. Няма да успея да свърша замисленото.
— Аз ще изпълня всичко — обеща Арамис. — Добре.
После умиращият се обърна към доктора и йезуита и добави:
— Оставете ни сами. Те се подчиниха.
— С този знак — каза той — вие можете да преместите земята, ако е нужно, с този знак ще разрушавате, с този знак ще градите. Ин хоч синио винсес — в името на това знаме ще победиш! Затворете вратата! — завърши францисканецът, обръщайки се към Арамис.
Епископът затвори вратата и се върна.
— Папата е направил заговор против ордена, той трябва да умре.
— Той ще умре — спокойно каза Арамис.
— Орденът дължи седемстотин хиляди ливри на един бременски търговец на име Бонщет, който е пристигнал тук, за да иска като гаранция моя подпис.
— Ще му бъде заплатено.
— Шестима малтийски рицари, ето имената им, благодарение на бъбривостта на един йезуит от единадесета година, са узнали тайната, доверявана само на членовете на ордена, посветени в трета степен. Трябва да се узнае как са постъпили тези хора с довереното им, и да не се допусне по-нататъшно разгласяване.
— Ще бъде направено.
— И накрая: в Антверпен живее една дама, далечна внучка на Раваляк. Тя има документи, компрометиращи ордена. През цялата петдесет и първа година семейството й е получавало петдесет хиляди ливри пенсия. Пенсията е тежко бреме… а орденът не е богат… Изкупете документите за определена сума, а в случай на отказ спрете пенсията. Без да подхвърляте ордена на опасност.
— Ще обмисля.
— Миналата седмица в лисабонското пристанище е трябвало да пристигне кораб от Лима. Официално той трябва да превозва шоколад, но в действителност товарът му е от златни слитъци. Всеки от тях е покрит със слой шоколад. Този кораб принадлежи на ордена. Всичко е на стойност седемнадесет милиона ливри. Вземете го. Ето документите.
— В кое пристанище ще влезе?
— В Байона. Ако не попречи времето, ще пристигне след три седмици.
— Това ли е всичко?
Францисканецът кимна с глава, защото не можеше да говори повече. Кръвта му беше нахлула в гърлото и започваше да капе от устата, ноздрите и ушите. Нещастникът успя да стисне ръката на Арамис и падна на пода.
Арамис сложи ръка на сърцето му. То не биеше. Като се наведе, Арамис видя, че парче книга е оцеляло от огъня, той го взе и го изгори. После повика доктора и духовника.
— Вашият каещ се се представи пред Бога — обърна се към духовника. — Сега се нуждае само от молитви и погребение. Идете и пригответе всичко необходимо за скромното погребение на един беден монах… Вървете!
Йезуитът излезе. Обръщайки се към лекаря, който имаше бледо и разтревожено лице, Арамис каза тихо:
— Господин Гризар, излейте от тази чаша всичко, което е останало в нея. В него има още твърде много от това, което Върховният съвет ви заповяда да добавите в лекарството.
Зашеметеният, изплашен, смазан Гризар едва не се строполи. Арамис милостиво сви рамене, взе чашата и изля съдържанието в камината. После си тръгна, отнасяйки със себе си книжата на покойника.
Глава тридесет и пета
ПОРЪЧЕНИЕТО
На следващия ден, или по-точно, същия ден, веднага щом разказаните от нас събития завършиха към три часа сутринта, преди закуска, когато кралят тръгваше на богослужение с двете кралици, а принцът, съпроводен от кавалера Дьо Лорен и още няколко офицери от своята свита, тръгна на кон към реката, за да се изкъпе, и в замъка остана само принцесата, която не желаеше да излиза, под предлог че не е добре, Монтале незабелязано се измъкна от стаята на придворните дами, увличайки със себе си Ла Валиер. Двете момичета, внимателно озъртайки се, преминаха през градината и се добраха до парка.