Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Той показа написаното от кардинала писмо до Върховния съвет.
— Това вашият почерк ли е?
— Да, но…
— А вашата покана?
Кардиналът се колебаеше с отговора. Неговият пурпур беше възмутен от власеницата на бедния францисканец.
Умиращият протегна ръката си и показа пръстена. Пръстенът оказа своето въздействие, което беше толкова по-силно, колкото по-висок беше рангът на лицето, към което се обръщате францисканецът.
— Тайната, тайната, по-бързо! — изискваше болният. Казвайки това, той се подпираше на ръката на своя духовник.
— Пред него ли? — с безпокойство попита кардиналът.
— Говорете на испански.
— На вас ви е известно, монсеньор — продължи кардиналът на кастилски, — че съгласно условията на брака на инфантата с френския крал упоменатата инфанта и крал Людовик се отказаха от всякакви искания за владеене на испанската корона! Болният кимна.
— От това следва, че мирът и съюзът между двете кралства зависят от спазването на тази точка от договора.
Францисканецът отново кимна.
— Не само Франция и Испания — каза кардиналът, — но и цяла Европа ще бъде потресена, ако една от страните наруши договора.
Ново кимване откъм леглото.
— По такъв начин — заключи кардиналът — човек, способен да предвиди събитията и ясно да различава това, което като мъгляво видение се мярка в съзнанието на обикновените хора, тоест, мисълта за бъдещите блага и бедствия, такъв човек може да предпази света от велика катастрофа. Може да обърне в полза на ордена събитията, отгатнати от този човек, който ги и подготвя.
— По-бързо, по-бързо — прошепна францисканецът, бледнеейки все повече.
Кардиналът се наклони над самото ухо на умиращия.
— Монсеньор — каза той, — известно ми е, че френският крал е решил при пръв удобен случай, за какъвто може да послужи например смъртта на испанския крал или на брата на инфантата, с оръжие в ръка да поиска от името на Франция наследството. В мое разпореждане има подробно разработен политически план на Людовик XIV за тази цел.
— Къде е този план?
— Ето го — отвърна кардиналът.
— Чия ръка го е писала?
— Моята.
— Това ли е всичко, което искахте да съобщите?
— Струва ми се, монсеньор, че казах достатъчно — отвърна кардиналът.
— Наистина, вие оказахте на ордена голяма услуга. Но по какъв начин сте научили тези подробности, с помощта на които сте съставили този план?
— Плащам на слугите на френския крал и те ми предават парчета от документи, оцелели в камината.
— Вие сте много изобретателен — прошепна францисканецът, опитвайки се да се усмихне. — Господин кардинал, след четвърт час ще напуснете тази странноприемница. Отговорът ще ви бъде изпратен. Вървете!
Кардиналът си тръгна.
— Извикайте Гризар и потърсете венецианеца Марини! — каза болният.
Духовникът се почини, а францисканецът през това време извади своя списък и вместо да зачеркне името на кардинала, както направи това с барона, постави до него кръстче. След това, загубил сили, падна на кревата и прошепна името на доктор Гризар. Идвайки на себе си, изпи половината от лекарството, което му даде докторът. Венецианецът и докторът стояха до вратата.
Синьор Марини изпълни същите формалности, както и двамата му конкуренти. Като тях и той прояви нерешителност, виждайки две външни лица, но успокоен от генерала, му разкри, че папата е разтревожен от могъществото на ордена и е замислил да проведе пълното изгонване на йезуитите, стараейки се за тази цел да си осигури помощта на европейските дворове. Той изброи съюзниците на папата и разказа за предвижданите мерки за изпълнението на този план. Назова също архипелага, където след ареста трябваше да се заточат двама кардинали, всички йезуити от единадесета година, следователно всички висши чинове на ордена заедно с тридесет и двама най-видни римски йезуити.
Францисканецът благодари на сеньор Марини. Разкриването на папския план правеше немалка услуга на ордена. Като всички венецианецът получи заповед да замине след четвърт час и излезе от стаята сияещ, сякаш пръстенът вече беше надянат на ръката му.
Само че когато той си тръгна, францисканецът прошепна:
— Всички тези хора са шпиони и бандити. Нито един не става за генерал. Всички откриват заговори, а никой не е научил тайни. Обществото на Исус се управлява не чрез разрушения и войни, с насилие, а по пътя на тайнственото влияние, което дава на човека моралното превъзходство. Не, моят наследник не е намерен и за завършек на всички нещастия Господ ме порази и аз умирам. Нима обществото ще се разруши заедно с моята смърт поради липса на колона, която да го поддържа? Нима дебнещата ме смърт ще сложи край на ордена? Ако имах още десет години живот, завинаги щях да затвърдя неговото съществуване, тъй като с царуването на новия крал се откриват блестящи перспективи.