Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Все пак се надявам — прошепна докторът.
— Отговаряйте — заповяда болният, показвайки с величествен жест златния пръстен, чийто печат до този момент беше обърнат навътре. Върху него беше гравиран знакът на обществото на Исус.
Гризар извика:
— Генерал!
— По-тихо — помоли францисканецът, — сега разбирате, че трябва да кажете всичко.
— Монсеньор, монсеньор, извикайте духовника — прошепна Гризар, — защото след два часа, когато се повтори пристъпът на треската, вие ще започнете да бълнувате и ще умрете по време на пароксизма.
— Добре — каза болният, смръщвайки за миг вежди, — значи ми остават още два часа?
— Да, ако вземете лекарството, което ще ви изпратя.
— Това лекарство ще ми даде още два часа ли?
— Да, два часа.
— Аз ще го взема, дори то да е отрова, защото тези два часа са нужни не за мен, а за славата на ордена.
— О, каква загуба! — прошепна докторът. — Каква катастрофа за нас.
— Загуба на един човек, нищо повече — отвърна францисканецът. — Господ ще се погрижи за това, бедният монах, който ви напуска, да намери достоен наследник. Сбогом, господин Гризар. Това, че ви срещнах, е милост господня. Лекар, който не е участник в нашата свята конгрегация, не би ми казал истината за моето състояние и аз, разчитайки на още няколко дни живот, не бих взел необходимите предохранителни мерки. Вие сте учен, господин Гризар, и това прави чест на всички ни. Щеше да ми бъде неприятно да видя, че един от членовете на нашия орден е посредствен в своята работа. Сбогом, господин Гризар, сбогом и ми изпратете час по-скоро вашето лекарство.
— Благословете ме поне, монсеньор!
— Мислено, да… Вървете… мислено, повтарям ви… господин Гризар… Вирибус инпосибиле! С душа… а силите не достигат.
Той отново се повали в креслото, почти загубвайки съзнание. Доктор Гризар се колебаеше, без да знае какво да предприеме. Дали да му окаже незабавна помощ, или да тича и да приготви обещаното лекарство. Реши да приготви лекарството, бързо излезе от стаята и изтича по стълбата.
Глава тридесет и четвърта
ДЪРЖАВНА ТАЙНА
Няколко минути след като доктор Гризар излезе, пристигна повиканият свещеник.
Едва беше престъпил прага, когато францисканецът впери в него проучващия си поглед. После поклати глава и прошепна:
— Този човек е беден духом и аз се надявам, че Господ ще ми прости, ако умра, без да прибягвам до помощта на това олицетворение на простотата.
Духовникът от своя страна гледаше към умиращия с учудване, примесено с уплаха. Той никога не беше виждал готови да се склопят очи да горят с такъв огън. Никога не беше виждал готов да угасне поглед да бъде толкова страшен.
Францисканецът направи бързо и заповедническо движение с ръка:
— Седнете, отче, и ме изслушайте.
Йезуитът духовник беше добър пастир, простичък и наивен; новак в ордена, на когото от всички тайни на обществото на Исус беше известна само церемонията на посвещението, и се подчини на този странен изповядващ се.
— В тази странноприемница живеят няколко човека — продължи францисканецът.
— А аз мислех — учуди се йезуитът, — че тук съм повикан за изповед. Нима това е изповед?
— Защо е този въпрос?
— За да знам дали съм длъжен да пазя в тайна вашите думи.
— Моите думи са част от изповедта. Аз ви ги доверявам като на духовник.
— Добре — каза свещеникът, сядайки в креслото, което току-Що с голям труд беше напуснал францисканецът, премествайки се на кревата.
Францисканецът продължаваше:
— Казах ви, че в тази странноприемница има няколко души.
— Чух това.
— Всичко трябва да бъдат осем. Йезуитът кимна, че е разбрал.
— Първият, с когото искам да поговоря — разпореждаше се умиращият, — е немец от Виена, по фамилия барон фон Востпур. Направете ми услуга да отидете при него и да му кажете, че този, когото чака, е пристигнал.
Духовникът с учудване погледна каещия се. Изповедта му се стори странна.
— Подчинете се! — произнесе францисканецът с недопускащ възражение тон.
Добрият йезуит покорно стана и излезе от стаята. Веднага щом той излезе, францисканецът отново взе книжата, които беше оставил поради пристъпа на треската.
— Барон фон Востпур — забеляза той — е честолюбив, глупав и ограничен.
Прибра книжата и ги скри под възглавницата.
От коридора се чуха бързи крачки. Духовникът се върна, съпроводен от барона, който толкова високо виреше глава, сякаш искаше да пробие тавана с перото на своята шапка. При вида на францисканеца с мрачен поглед, заобиколен от тази бедна обстановка в стаята, немецът попита: