Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Яздещите пред него стрелци с лък пришпориха конете, от двете им страни дванадесет бойци с мечове, петима магове зад тях ги покриха с въздушни щитове. Кривнаха към наблюдателниците, а Дарик нахлу с основната част от отряда в лагера.
Показаха се в галоп иззад дърветата в мига, когато засвириха първите стрели. Западняшките отскачаха, но неговите стрелци улучваха. Не преставаше да се чуди на точността им. Още с първия залп повалиха четирима от часовите на кулите.
Лагерът изобщо не беше подготвен за защита срещу добре обмислена атака на кавалеристи, а и срещу какъв и да било набег. Нямаше събрани нагъсто палатки, които да попречат, нямаше дълги тесни проходи, където нападателите да попаднат в капан. Всичко беше подредено горе-долу с единствената цел да улесни съхранението и превоза на припасите през Гиернатския залив. Златен шанс за всеки способен тактик, а в това западняците трудно можеха да срещнат по-опасен враг от Рай Дарик.
Той вдигна ръка, замахна наляво, после и надясно, докато изреваваше заповедта за атака от две посоки към складовите шатри. Конниците профучаха с проблясващи под следобедното слънце мечове, поваляха притичващите защитници, срязваха въжета, пореха платнища, съсичаха прътове и събаряха палатки върху безпомощните западняци или направо прегазваха онези, които им се изпречваха. Стигнаха до брега, завъртяха конете и спряха за миг да видят опустошението, което причиниха.
На наблюдателниците имаше само трупове, стрелците търсеха нови цели. Насред лагера писъците за помощ се смесваха с яростни викове, докато враговете се мъчеха да проумеят що за стихия ги връхлетя. Канеха се да дадат отпор, но бяха малцина и закъсняха.
— Магове — огън, моля ви.
В отговор две дузини Огнени кълба пронизаха въздуха и поразиха защитниците. Лагерът пламна и настана пълно безредие. Още преди да е чул воя на подпалените врагове, Дарик заповяда втора атака. Копитата тъпчеха овъглен брезент, окървавени мечове се стоварваха върху войници и работници, чието нехайно спокойствие бе отнето с такава лекота. Стрелците забиваха стрели във всеки, който застрашаваше мечоносец или маг, маговете пък запращаха по противника Заличители на умове, Силови конуси и Смъртна градушка, помитаха огради, плът, мозъци и камъни. Всичко свърши бързо.
Сред своя надаващ победни възгласи отряд Дарик огледа разрухата. Също като в доброто старо време, рече си той.
И не загуби нито един боец.
Трима от тях го причакваха откъм подветрената страна, но не бяха преградили добре съзнанията си. Искаха да го изненадат, мислите им обаче бяха кристално ясни за Ша-Каан.
При завръщането към Терас летеше равномерно срещу вятъра. На Наик явно бе предадено, че е бил при Верет, и той усети как го доближават отдолу и отдясно още преди да огласят студеното небе с предизвикателството за битка.
Ша-Каан побърза да завие и пикира към тримата, възползвайки се от предимството, което му даваше набраната височина. Разделиха се в три посоки с намерение да го объркат, но бе преживял твърде много схватки и вече знаеше кого напада. Този дракон беше дребен, малко над петдесет стъпки, но въпреки това не летеше както трябва.
По-отблизо Ша-Каан забеляза, че положението на крилете му е съвсем неправилно, тялото не беше нагласено според посоката на полета, краката бяха прекалено разперени. Или беше непохватен, или… Ша-Каан кривна встрани и рязко зави нагоре, а огнените струи прогориха въздуха под корема му и встрани от едното крило. Двамата от Наик заръмжаха разочаровано, че се провалиха с клопката, подминаха се взаимно под него, а той се завъртя с гърба надолу и устремно пропадна след послужилия за примамка дракон, който още не можеше да уравновеси полета си.
Ша-Каан отвори уста и избълва пламъци надолу и наляво. Успя да обгори хълбока и крилото на врага. Онзи се отклони с измъчен вой. Повреденото крило се сцепи, по тялото изскочиха мехури.
Ша-Каан сви криле за миг, пак се превъртя около оста на тялото си и пое отвесно нагоре и надясно. Озърна се, но виждаше само двама от нападателите.
Закъсня със защитната маневра. Третият го връхлетя отгоре, за да порази уязвимия му корем. Ша-Каан знаеше, че няма надежда да се отърве невредим. Извъртя се и прибра криле до тялото си в очакване на болката, докато ускорението още го носеше нагоре. Пламъците го улучиха в основата на шията и пред крилото. Усети как се разкъсват люспи и се напуква кожа, но не се отказа от изгодната позиция — знаеше къде този Наик ще завърши движението си.