Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Да, много несправедливо, но каква полза да умува над това отново? Котлето се опразни, всички се нахраниха.
— Време е да тръгнем — реши Хирад. — Уил, изстуди печката, моля те. Незнаен, бъди така добър да избереш пътя. Който трябва да се облекчи, нека го направи сега. Няма да спираме до вечерта.
Дензър изсумтя и се провря към брега с пращене на счупени клонки.
— Голям веселяк, а? — промърмори Илкар.
— Уви, такъв си е — потвърди Хирад. — Ериан, ти наистина ли си решила да го търпиш чак докато побелееш и се прегърбиш?
— Кой казва, че ще побелея? — усмихна се тя. — Е, сега е малко трудно да го обича човек, но…
Незнайния помогна на Уил да струпа пръст върху печата, за да изстине скоро, и каза:
— Ако сме съгласни, че няма време да се отбиваме към Тривернското езеро, изборът не е голям. Според мен трябва вървим право към Джулаца. Ще поемем риска да се натъкнем на западняци, но само защото си мисля, че Троун ще ни предупреди навреме. Трябва да се отклоним от реката и да тръгнем към града. Местността дотам е доста равна и почти навсякъде има къде да се скрием. — Тогава напред — рече Хирад.
Незнайния поведе отряда, Троун изтича към реката да се напие, Уил нарами разглобената и увита в кожа печка и закрачи последен след тримата магьосници.
Хирад си мислеше, че пътят до Джулаца ще е дълъг. Откри, че си мечтае да попаднат на неколцина небрежни западняци.
Троун лочеше студената вода и усещаше как охлажда гърлото му преди да се стече в стомаха. Той беше смутен, но пък не помнеше време, когато в ума му да е имало ред.
Малко по-рано изпита страх и това не му хареса. Не откриваше нищо, което да нападне, само дебнеше безсилно, докато силата на огромния звяр навличаше такава болка на водача.
А Троун я бе открил преди хората, те дори не се уплашиха, макар че имаше от какво. Защото тази сила дойде отникъде. Нямаше лик, нямаше форма, не дишаше. И си оставаше животинска. Троун знаеше, че тъкмо затова трябва да се бои от нея.
Само водачът я преживя и макар да даде глас на болката си, не пострада. Умът му запази остротата си — Троун се увери в това.
Но не знаеше дали водачът е в безопасност. Силата можеше да се завърне всеки миг. Троун беше длъжен да се грижи за човека брат сред тези хора. Само него разпознаваше истински, въпреки че и другите бяха запечатани в паметта му. Сред тях човекът брат се успокояваше и това беше добре. Докато закриляше него, Троун пазеше и останалите.
Вдигна муцуна от водата. В главата му властваше миризмата на глутница, гората го примамваше, оплиташе го в мрежата си, за да го придърпа в своите дебри, където нямаше да е обвързан с никой човек.
В студената зала Кард говореше на Съвета за наближаващата битка. Все пак той и Барас склониха Сенедай да прекрати избиването на невинни. Предводителят на западняците обаче се зарече, че ще принесе в жертва всички оцелели досега, ако отново го измамят. Този път хазартният залог си струваше — щом сраженията започнеха цял ден по-рано с изчезването на Покрова, Сенедай сигурно щеше да хвърли всичките си сили към стените на Школата. И тогава би имало някакъв шанс за пленниците.
— Извънредно важно е да ударим колкото се може по-тежко по онези около стените още преди Сенедай да струпа армията си тук. Ето в какъв ред ще направим всичко. Час преди зазоряване ще премахнем Покрова на демоните. Ако часовите на подвижната кула не вдигнат тревога незабавно, осмина магове ще опитат да достигнат с мисловна връзка войската и бегълците извън града. Ако пък забележат какво става, всичко ще се случи много по-ускорено.
Иначе ще забавим атаката, докато западняците не се раздвижат. В този момент магове ще изпепелят кулата с Огнени кълба, и ще отворим северната и южната порта. Стрелците с лък и основната част от маговете ще се качат на стените, а всички войници от градската стража и стражата на Школата ще излязат навън. Тяхната задача е да нанесат възможно най-много щети на първата линия и стражевите постове около стените преди да се съберат главните сили на Сенедай. Щом те настъпят, нашите войници ще се оттеглят, ще затворим портите и ще бъдат залостени и укрепени със заключващо заклинание, а обсадата нека си продължава. И накрая — лично подбрах дванадесет души, които ще се опитат да намерят и да освободят пленниците. Това още повече ще обърка западняците. Имате ли въпроси?