Мрак по пладне

Противникът се задави със собствения си огън, не можеше да си поеме дъх. Ша-Каан още се носеше надолу, лишил от равновесие младия Наик. Изпъна шия и заби огнени струи в муцуната му отблизо. Пусна трупа и се отклони и дъга нагоре с разперени криле, макар че пострадалите мускули под люспите не се подчиниха лесно. Изрева отново, но този път врагът не отговори.

Щом видя, че поражението е неизбежно, последният оцелял побягна. Ша-Каан проследи с поглед изчезващото в по-ниските облаци тъмно тяло. Не полетя след него, а отново набра височина и продължи по-мудно към Терас и толкова нужните му в момента потоци между измеренията, в които щеше да го потопи Залата на сливането.

Гарваните не потеглиха до средата на следобеда. Хирад скоро забрави умората след неочакваната връзка с Ша-Каан, но пък огладня безмерно. Троун и Уил се шмугнаха в шубраците и се върнаха смайващо бързо с четири заека и цяла връзка горски гълъби. Уил сготви улова на печката, като напълни дивеча със зърно от раницата на Незнайния, корени, изровени край реката, и току-що набрани билки.

Варивото беше вкусно, но на Хирад му липсваше дебелия комат, с който обикновено преглъщаше готвеното. Впрочем липсваха му също бирата и виното.

— Чак ми става криво, като се сетя откога не съм си пийвал — подхвърли той.

— Да, печалбите ми трябва да са се сгромолясали, щом си толкова далеч от моята кръчма — отвърна Незнайния.

Варваринът се озърна, но не видя смях в очите му. Корина им липсваше, особено „Гарвановото гнездо“. В този миг Хирад би дал какво ли не, за да е изпружил крака пред огнището в задната стая с чаша вино в едната ръка и чиния с месо и сирене в скута си.

Но спомените за странноприемницата го натъжаваха. Още беше прясна мъката — последния път, когато Гарваните бяха там, в кръчмата умря най-старият му приятел Сирендор Ларн. И сега Хирад не намираше утеха в мисълта, че Сирендор се пожертва, за да спаси Дензър, колкото и незаменим да бе тъмният маг в спасяването на Балея.

Толкова приятели умряха, толкова много постигнаха, но край брега на тази река Хирад осъзнаваше колко нищожни са силите им. И сега отрядът се състоеше от седем души, а само той, Незнайния и Илкар имаха голям боен опит. И тъкмо на Гарваните се падна задачата да затворят разкъсването преди небето над Балея да загъмжи от дракони.

Дори в най-спокойни времена трудно биха убедили недоверчивите магове колко е важна тази задача, за да ги пуснат в Библиотеките на поне две от Школите. Сега западняшките орди господстваха в земите на Школите и задачата ставаше непосилна. Западняците нямаше да им повярват, то се знае. И те бяха застрашени от гибел, но защо да се вслушват в историите, разказани от отряд наемници, макар и прочути? Оттук никой не виждаше разкъсването. Обясненията биха прозвучали неправдоподобно, дори думата на Стилиан и Дарик не би помогнала.

Значи бяха принудени да крият подбудите си от всички, които срещаха по пътя. Нямаха нито времето, нито неизчерпаемото търпение да убеждават. Хирад си рече, че всъщност единствените, които биха приели историята сериозно, са Драконаните сред маговете. Те пък бяха толкова потайни, че нямаше почти никаква полза от доверието им. Никой от тях не би се съгласил да разкрие, че е Драконан, дори пред други магове, камо ли пред непосветени.