![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
След още няколко секунди чух два изстрела.
Лидия наблюдаваше всичко от позицията си в задния двор.
Павел избърза прекалено със стрелбата. Беше грешка от негова страна. От своята наблюдателница зад купчината дърва за огрев Лидия не можеше да види кой беше в колата. Но беше впечатлена. Шофьорът не само изтика Павел навън, но го и рани.
Павел закуцука. Очите й се нагодиха достатъчно, за да види кръвта по лицето му. Тя вдигна ръка и му направи знак да се приближи. Той падна, след което запълзя. Лидия държеше под око местата, водещи към задния двор. Онези от колата трябваше да се появят отпред. Зад гърба й имаше ограда. Имаше и задна порта към съседите в случай, че й се наложеше да се изтегли.
Павел продължаваше да пълзи. Лидия го подканяше, без да прекъсва наблюдението. Чудеше се как ли ще се справи бившата федерална агентка. Съседите вече бяха разбудени. Включваха се светлини. Ченгетата сигурно бяха на път.
Лидия трябваше да побърза.
Павел се устреми към купчината дърва и се изтърколи до нея. За момент остана да лежи по гръб. Дишането му беше свистящо, хъркащо. Сетне с мъка се надигна, клекна до Лидия и огледа двора. Като се мръщеше от болка, обяви:
— Крак счупен.
— Ще се погрижим за него — увери го тя. — Къде ти е пистолетът?
— Изпусна.
С изтрити номера, рече си тя. Майната му.
— Имам още един пистолет. Можеш да го използваш. Ти наблюдавай.
Павел кимна. Присви очи в мрака.
— Какво? — попита го Лидия. Тя се приближи още малко към него.
— Не сигурен.
Докато Павел се взираше напред, Лидия притисна дулото на пистолета към вдлъбнатината зад ухото му. Дръпна спусъка, изстрелвайки два куршума в главата му. Павел падна като марионетка с отрязани конци.
Лидия се вгледа надолу към него. В крайна сметка, може би така е най-добре. План „Б“ май се оказа по-добър от план „А“. Ако Павел бе убил жената — бивш агент на ФБР, — с това нямаше да се сложи точка. Навярно щяха да се разтърсят още по-усилено за мистериозния мъж с фланелата. Разследването щеше да продължи. И нямаше да има край. А тъй със смъртта на Павел — мъртъв от оръжието, използвано на първоначалното местопрестъпление в дома на Сейдман — полицията ще заключи, че или Сейдман, или тази Рейчъл (или и двамата) стоят зад него. Те ще бъдат арестувани. Обвиненията може да не се докажат, но какво от това? Полицията ще спре да търси друг. А те щяха изчезнат с парите.
И случаят ще е приключен.
Лидия чу внезапно изсвистяване на гуми. Тя метна пистолета в съседния двор. Не го искаше изложен на показ. Щеше да е съвсем като нагласено. На бърза ръка пребърка джобовете на Павел. Вътре имаше пари, естествено — пачката банкноти, която току-що му беше дала. Ще ги остави там. Още една улика, която се връзваше чудесно.
В джобовете му нямаше нищо друго — нито портфейл, нито листче хартия, нищо удостоверяващо самоличността му, което да ги отведе по следата. В това отношение Павел се бе проявил добре. Светнаха още прозорци. Нямаше повече време. Лидия се надигна.
— Федерален агент! Хвърли оръжието!
Мамка му! Женски глас. Лидия стреля към мястото, откъдето реши, че идва гласът, и отново приклекна зад купчината дърва. Отвърнаха й с изстрели в нейната посока. Беше заклещена. Ами сега? Все тъй скрита за дървата, Лидия се протегна назад и освободи резето на портата.
— Добре! — викна тя. — Предавам се!
Сетне се метна нагоре с полуавтомата, който вече стреляше. Дърпаше спусъка колкото може по-бързо. Засвистяха куршуми, гърмежите отекваха в ушите й. Не знаеше дали й отвръщат на огъня, или не. По-скоро не. Но не се колеба нито за миг. Портата беше отворена. Стрелна се през нея.
Лидия тичаше с все сила. На стотина метра оттам Хеши я чакаше в един съседен двор. Срещнаха се. Приведени ниско, се измъкнаха покрай редица наскоро окастрени храсти. Хеши си го биваше. Винаги бе подготвен за най-лошото. Колата му беше скрита в задънена улица две преки по-надолу.
Щом потеглиха благополучно, Хеши попита:
— Добре ли си?
— Добре съм, Мечо Пух. — Тя пое дълбоко въздух, затвори очи и се облегна назад. — Просто екстра.
Чак когато наближиха магистралата, Лидия се попита какво ли е станало с мобилния телефон на Павел.
Първата ми реакция, естествено, беше паника.
Отворих вратата на колата, за да се спусна в преследване, но накрая умът ми дойде в главата и ме възпря. Едно е да си смел, дори безразсъдно смел, и съвсем друго е да си самоубиец. Нямах оръжие. А Рейчъл и нейният нападател бяха въоръжени. Да се притека на помощ невъоръжен в най-добрия случай щеше да е безполезно.
Но не можех и просто да стоя тук.