Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Една от причините за неизбежната победа на Ирак се дължеше на чужденците, които седяха във фоайето, облечени в добре ушити блейзери и панталони с идеално изгладени ръбове, с неизменната усмивка на преуспели бизнесмени. Те бяха търговци, пристигнали да продадат последните си модели оръжие, макар и рядко да ги наричаха така, предпочитайки по-неутрални определения като: „оптимален интерфейс“, „контролни системи“ и „възможност за нарастване“. Между тях имаше търговци, които представляваха оръжейната индустрия на Европа, Съветския съюз, Съединените щати и Китай. Работният им език беше английският, който се говореше с най-различни акценти.
Иракските им домакини не се нуждаеха от превод — предлагаха им набор от бомби, торпеда, мини и други екипировки, предназначени за унищожение. На рекламните каталози, които се разнасяха наоколо, бяха показани хеликоптери с имена на анимационни герои — Морския рицар, Чинук и Морския жребец. Един от вертолетите — „Голямата майка“, можеше да транспортира цял малък мост. На борда на „Невероятната машина“ се побираше цял взвод войници. Каталозите предлагаха оръжия, които можеха да изстрелват по две хиляди куршума в минута или да поразяват движеща се мишена в абсолютна тъмнина, тъй като бяха снабдени с компютърен чип, който им осигуряваше видимост на тъмно. С една дума, продаваха се всевъзможни видове оръжия.
Домакините говореха на разбираем само за тях жаргон: „двадесет на деня“, „тридесет на половин и половин минус едно“, тоест двадесет милиона долара в деня на доставката и тридесет милиона долара на пратка, платена на две части, едната в момента на договарянето, а другата в деня, преди оръжията да бъдат доставени. Всички плащания се извършваха в щатска валута, която продължаваше да бъде предпочитаната конвертируема парична единица в този затворен свят.
Това непрекъснато променящо се тържище на търговци и клиенти, които общуваха на чаша ментов чай, беше под зоркото наблюдение на служители от Далрат ал Мухабарат ал Амах — главната разузнавателна служба на Ирак, ръководена от Сабба, почти толкова смразяващия доведен брат на Саддам Хюсеин.
В един съвсем различен ден преди седем години някои от търговците на оръжие седяха в същото фоайе на този хотел, когато потресените им домакини им съобщиха, че Израел, враг, мразен дори повече от Иран, нанесъл сериозен удар върху иракската военна машина.
От създаването на еврейската държава между Израел и Ирак се установи и съществуваше формално положение на война. Израел се чувстваше уверен, че при една конвенционална война неговите сили сравнително лесно ще могат да извоюват победа. Но през 1977 година Мосад откри, че френското правителство, предоставило на Израел ядрени мощности, беше снабдило също и Ирак с реактор и му бе оказало „техническа помощ“. Централата се наричаше Ал Тувейтха и се намираше на север от Багдад.
Израелските ВВС започнаха да планират как да бомбардират площадката, преди тя да се е „нажежила“ от урановите заряди в активната зона на реактора. Унищожението й би предизвикало смърт и радиационно замърсяване в огромен радиус и би превърнало Багдад и значителна част от Ирак в радиоактивна пустош, а Израел щеше да бъде заклеймен от цялата международна общност.
Поради тези причини Ицхак Хофи, тогавашният генерален директор на Мосад, се противопостави на нападението, като се аргументира, че един въздушен удар при всяко положение би довел до множество жертви сред френските технически кадри и би изолирал Израел от европейските държави, които Тел Авив се стараеше да убеди в своите миролюбиви намерения. Бомбардирането на реактора със сигурност щеше да сложи край на деликатните опити Египет да бъде убеден да подпише мирен договор.
Хофи обаче се озова в ситуацията да управлява ведомство, в което мненията се разделяха на две. Няколко шефове на отдели се мъчеха да го убедят, че алтернативата е неутрализирането на реактора. Саддам бе безпощаден враг. Веднъж сдобил се с ядрено оръжие, той не би се подвоумил да го използва срещу Израел. А и откога Израел се стреми да печели приятели в Европа? От първостепенно значение винаги са били САЩ, а от Вашингтон им намекнаха, че изваждането на реактора от строя няма да доведе до по-сериозна ответна мярка от леко мъмрене от страна на американската администрация.