Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Имаме ли още нещо за обсъждане? — попита тя с леден глас.
— Знам, че вашият благодетел е напуснал града. — Погледът му не слизаше от младата жена, а пръстите му бавно се плъзнаха по тясната й китка.
— Ще бъдете ли така добър да ми кажете за кого говорите, сър? — настоя Алена със свъсени вежди.
Жак се ухили хитровато.
— Разбира се, че говоря за доктор Лейтимър. — Пръстите му се плъзнаха към рамото на момичето. — А сега, когато няма вече кой да ви закриля, се появих аз, за да ви окажа подкрепата си.
— Това е изключително мило, сър, но за съжаление не се нуждая от закрилник. — Думите на Алена прозвучаха със смразяваща ирония.
Дюбоне отхвърли глава назад и се засмя развеселен.
— Вие, изглежда, не ме разбирате, мадмоазел. Ако отхвърлите закрилата ми, ще се погрижа ден и нощ да не намерите покой.
— Това заплаха ли е, сър?
Повдигайки рамене, мъжът разпери ръце.
— Съвсем нямам намерение да ви заплашвам, мадмоазел. Искам само да разсея страховете ви.
— А на каква цена? — попита Алена с безизразно лице.
Ръката му хищно се плъзна по коляното й.
— Искам само да стана ваш интимен приятел, това е всичко.
Внезапно очите на Алена хвърлиха мълнии.
— Махнете ръката си от мен!
Жак Дюбоне простена от удоволствие, докато ръката му се плъзгаше нагоре по бедрото й, но внезапно пред него зина дулото на пистолет, който Алена светкавично беше извадила от роклята си. По-нататъшните подканвания станаха безсмислени. Дребният мъж бързо дръпна ръката си от крака на Алена и отстъпи назад. Двуколката на Алена едва не премина през върховете на ботушите му, когато тя потегли рязко. Жак Дюбоне стоеше като замръзнал и гледаше втренчено подире й.
Към него се приближи огромният му чернокож слуга и рече:
— Момче от лазарет!
— Какво искаш да кажеш? — попита Дюбоне объркан.
Чернокожият се потупа по гърдите.
— Кофата вода! Гън хванал момче отзад — меко. Той момиче. Пак момиче при мисис Хоутърн. Стреля!
Изведнъж на Жак Дюбоне му се изясни всичко. Потънал дълбоко в мисли, той се качи на файтона и даде знак на слугата си да потегля. Защо момичето се правеше на момче? То явно криеше нещо. Но какво? Той щеше да разбере.
Вратата на магазина се отвори и един богато облечен мъж, придружен от огромен негър, влезе вътре. Ангъс Крейгхъг тежко се надигна иззад писалищната си маса.
— С какво мога да ви помогна, сър? — попита услужливо той.
С чаровна усмивка Жак Дюбоне прекара ръка по един топ коприна, който лежеше на тезгяха.
— Много изискано, сър. Дочух, че един кораб, идващ от Далечния изток, е бил прехванат в залива и е бил потопен заедно с екипажа. Стоката от кораба е изчезнала.
— Но какво общо има това с коприната, сър? — поиска да узнае Ангъс.
— Ами по една случайност товарът на кораба се е състоял от коприна, слонова кост и от най-редки килими — като тези тук в магазина.
Лицето на Ангъс почервеня от това прикрито обвинение.
— Уверявам ви, сър, за тази стока съм платил куп пари. Ако преди това е била плячкосана от пирати, това не е моя работа.
— Искам само да кажа, че трябва да сте внимателен, да не би някой да реши да си завира прекалено дълбоко носа във вашите сделки.
— Това изнудване ли е? — Ангъс беше нащрек.
— Съвсем не! Но откакто станах човек с положение в този град, се сдобих с много влиятелни приятели — отвърна Жак Дюбоне с многозначителна усмивка. — Една добра дума от моя страна, казана където и когато трябва, може да накара определени служби да си затворят очите за някои нередности. От друга страна, достатъчен е един съвет от мен, за да се заинтересуват от някои сделки, които не намирам за почтени. Между другото вие със сигурност бихте могли да ми кажете нещичко за младата дама, която живее във вашата къща. Роднина ли ви е?
Ангъс беше разгневен, но и объркан.
— Тъй като и без това, изглежда, знаете всичко, по-добре се обърнете направо към вашите влиятелни приятели. Аз имам по-важни задължения, отколкото да отговарям на досадните ви въпроси.
— Както искате, сър. Довиждане!
През следващите дни Ангъс не беше на себе си. Двама офицери от Северните щати бяха инспектирали склада му за платове. Оттогава те не го оставяха на мира. Появяваха се всеки ден и душеха наоколо под предлог, че искат да купят нещо дребно.
Семейство Крейгхъг разбраха, че къщата им е под наблюдение. Когато Алена си беше вкъщи, отсреща под дърветата постоянно се разхождаше някакъв мъж. Момичето не напускаше никога дома без Саул.