Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
За радост на Андрю, на следващия ден на гости дойде Хана Фийлдс с двамата си най-малки сина. Трите момчета моментално изскочиха да лудуват на воля в задния двор и оставиха жените да ги наблюдават от верандата и да се опознават една друга.
— Малкият палавник на господаря ти е много мило хлапе — каза едрата, симпатична госпожа Фийлдс. Погледът й не се откъсваше от Андрю. — Личи си, че баща му го възпитава добре.
— Отдавна ли познавате господин Торнтън? — попита Шимейн. Искаше й се да узнае нещо повече за този загадъчен мъж. След инцидента със змията, когато беше съзряла в погледа му оня сладострастен копнеж, тя изпитваше постоянно безпокойство и се боеше да остава насаме с него, но оттогава насетне Гейдж Торнтън се отнасяше с нея с цялото внимание и уважение, което един джентълмен дължи на една дама. И все пак нямаше представа какво става в главата му. Понякога го забелязваше да я гледа втренчено и неволно се питаше за какво ли си мисли… или може би жадува.
— Долу-горе откакто пристигна тук — отговори Хана. — Заселихме се по тези места две години преди да дойде Гейдж. Неговата госпожа беше истинска лейди, от мен да го знаеш. Не беше горделива и високомерна като някои други, нали разбираш, ами имаше добро сърце и благ нрав. Никога не съм виждала жена да обича мъжа си толкова, колкото тя обичаше господин Торнтън. Някои казват, че не я е заслужавал, понеже не можел да обича нищо друго, освен своя кораб, ама ако питаш мене, с каквото и да се захванеше Гейдж, правеше го колкото за себе си, толкова и заради нея.
— Очевидно е, че господин Торнтън е много амбициозен и талантлив мъж — отбеляза Шимейн, като разпери ръка, за да посочи красиво оформената лъкатушеща пътека, която тръгваше от задната веранда и минаваше през овощната градина, покрай хамбара, оборите и останалите постройки, издигнати от него. — Накъдето и да се обърна, виждам доказателства за трудолюбието му.
Хана я стрелна с поглед, питайки се какво точно знае Шимейн за своя господар. Едва ли момичето щеше да понася толкова смирено и спокойно присъствието си в дома на Гейдж Торнтън, ако бе чуло макар и част от онова, което госпожа Петикоум и верните й другарки шушукаха зад гърба на майстора на мебели. Тези закоравели клюкарки бяха толкова жлъчни в подмятанията си и разпространяваха толкова злостни клевети, че малцина успяваха да останат равнодушни към нападките им. Гейдж обаче беше успял. С присъщия си стоицизъм и решителност той бе продължил да се занимава с работата си, без да обръща внимание на хорските приказки. Каквато и да бе истината за фаталното падане на Виктория от кораба, Хана нямаше никакво намерение да се нарежда сред онези, които обвиняваха за злополуката Гейдж. В нейните очи несправедливото и прибързано осъждане на един невинен човек беше сериозен грях, нищо че Алма Петикоум и мнозина други явно не се интересуваха от злините, които биха могли да причинят с бъбривите си езици.
— Дойдох да те науча на малкото неща, които зная за готвенето — заяви Хана. В очите й трепна весело пламъче. — Но още щом влязох, господарят ти ми каза, че се оправяш чудесно и сама… тъй че май няма да имаш нужда от помощта ми.
— Всъщност, бих се радвала да се науча как се правят сухари като онези, които приготвят в таверната… ако самата вие знаете как, разбира се — ентусиазирано каза Шимейн. — По време на плаването ни даваха сухари, но те нямаха нищо общо със сухарите от таверната. Човек трябваше да има доста здрав стомах, за да понесе онези гадости, особено пък червеите и другите животинки, които често се срещаха в тях.
— Можем да опечем една фурна сухари за обяд — предложи по-възрастната жена с весел смях. — Донесла съм кошница с храна, понеже си помислих, че може да ти е писнало все ти да готвиш. Сухарите ще бъдат чудесна добавка към яденето.
— Дали да не повикаме момчетата да играят в къщата, докато се занимаваме с готвенето? — попита Шимейн с безпокойство. — Наскоро имах страховита среща с една отровна змия и се боя да не би наоколо да има още.
— Тези гадини! Смразява ми се кръвта само като си помисля за тях! Някои се наричат гърмящи змии и ако си виждала такава, лесно ще разбереш защо.
— Видях и чух тъкмо такава змия, при това съвсем отблизо — отвърна Шимейн и потрепери.
Хана плесна силно с ръце и се провикна:
— Хайде, момчета, влизайте вътре. Малкълм и Дънкан, искам да внимавате как ще се държите в хубавата, чиста къща на господин Торнтън. Не ми се ще госпожица Шимейн да реши, че отглеждам у дома си банда разпуснати хулигани.
Както става винаги, когато няколко малки момчета се озоват затворени в тясно пространство, децата започнаха да се дърпат и да се боричкат. Андрю бе в най-неизгодно положение, защото беше най-малкият от тримата, и сърцето на Шимейн трепна, когато видя да го събарят на земята. Тя се спусна да ги разтърве, но не знаеше точно как да го стори, без да нарани двете по-големи момчета. Те бяха свикнали да играят един с друг и бяха доста по-силни, отколкото й се струваше безопасно за Андрю, но той бе храбро дете и макар да се беше натъртил здраво при падането, скочи на крака и се спусна отново напред със силен боен вик. Но боричкането бе прекратено рязко от Хана, която строго нареди на синовете си да престанат и да отидат веднага при нея.