Сълзи от злато

Когато пълният мъж застана пред него, Максим се изправи и каза:

— Господин Хилърт, добре е, че ме поканихте.

— Исках да ви попитам дали си спомняте още за мен.

— А как иначе? Вие сте господарят в Ханзата. — Максим изкриви леко устни, което Хилърт изтълкува като усмивка.

— Лорд Сиймур, ласкаете ме. Не бих нарекъл себе си господар, аз съм само един служител на Лигата — изпъшка той.

— Все пак служител, който си спечели голямо уважение — подхрани Максим неговата суетност.

— Това е вярно. Сред членовете на Съвета аз работя най-успешно.

— Никой не би се осмелил да се съмнява в това — отвърна Максим, знаейки, че отговорът му е на границата между истината и обидата.

Хилърт хлъцна доволно и предложи на Максим място да седне. После задвижи масивното си тяло към един шкаф, разположен между два прозореца, който беше използван като хладилник. Там имаше буре и чаши, които се охлаждаха от външния въздух. Кралят на Ханзата, за какъвто се считаше Хилърт, се върна с пълна кана.

— Искате ли да ми правите компания с едно студено питие, лорд Сиймур?

— С голямо удоволствие, господин Хилърт!

Максим отпи една голяма глътка от напитката, която беше точно по вкуса му.

— Капитан фон Рейн беше днес тук — започна Хилърт, като се наместваше в един огромен стол. Той отвори устата си като риба, погълна яка глътка и продължи:

— Той ми каза, че сте искали да станете… наемник.

Максим кимна замислено:

— Да, обмислях това.

Хилърт го изгледа продължително, като че ли се опитваше да прецени колко интелигентност се крие зад това чело.

— Взели ли сте окончателно решение?

Максим го изгледа питащо:

— И ако съм взел, тогава какво?

Хилърт се засмя:

— Лорд Сиймур, имам определено основание да питам. За мен е от голямо значение да знам на коя страна ще предложите услугите си.

— Отговорът е пределно ясен — отвърна Максим лаконично. — на онази страна, която ми предложи най-много.

— Николаус ми спомена за паричните ви затруднения.

Максим изкриви пренебрежително устни:

— Все още не съм просяк, затова мога да изчакам.

Хилърт усети, че е наранил мъжката му гордост. Може би Сиймур беше по-близо до бедността, отколкото искаше да признае.

— И ако някой иска да е сигурен, че ще получи услугите ви и предложи много пари, тогава? Бихте ли го изслушали?

— Бих бил глупак, ако не го сторя. — Максим издържа погледа на воднистите сиви очи.

— Има ли значение коя страна ви плаща… или срещу коя ще трябва да се биете?

Максим не се опита да скрие презрението си:

— Ако Николаус не ви е казал още цялата истина за мен, то нека ви обясня. Аз съм човек без родина и всичко, което извърших, е загубено. Сега аз служа само за свое удоволствие.

Хилърт присви очи, опитвайки се да отгатне характера на човека срещу него.

— А Елизабет? Не сте ли се клели във вярност към кралицата?

— Нейната ръка ме лиши от титлите ми, земите ми, от всичко, което притежавах. — Хладният тон, с който Максим произнасяше думите, ги превръщаше в камшични удари. — Според вас каква вярност й дължа още?