Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— А ако някой ви помогне да се промъкнете незабелязано в двореца?
— Ако имате толкова доверен човек, тогава защо съм ви аз? Той би могъл да убие кралицата и незабелязано да се измъкне.
Хилърт се облегна омърлушено назад.
— Именно в това е трудността. Една придворна дама мъчно би могла да се въоръжи с меч.
— Разбира се, не. Но тя би могла да използва отрова. — Максим се наведе напред и се взря във воднистите сиви очи, като че ли с това продължаваше въпроса си: — Ако наистина имате човек от непосредственото обкръжение на кралицата, тогава работата е свършена. За какво съм ви аз?
— Искаше ми се да беше толкова лесно — поклати Хилърт глава. — Самата придворна дама е истински предана на кралицата и не може да бъде извършителят. Ако вие трябва да си осигурите достъп до двореца, тя в никакъв случай не трябва да узнава за намеренията ви.
— И коя ще бъде причината, поради която тя ще ми осигури този достъп? — Максим продължаваше да не разбира съвсем думите му.
Хилърт повдигна масивните си рамене:
— Тя е на средна възраст, но все още не е погребала надеждите си за любов…
— И?
— Дамата има любовник…
Максим се отпусна назад с разбираща усмивка.
— Разбира се, дамата и не допуска, че любовникът й е способен на такова злодеяние. Кажете ми тогава защо просто не платите на любовника да убие кралицата.
Хилърт се изсмя презрително.
— За нас той има определена стойност, но му липсва мъжество. Да убие, нападайки в гръб — това да, но никога не би се решил на нещо, което го излага на опасност.
— И притиснати от нуждата, все трябва да го държите, за да имате достъп до кралицата — кимна Максим разбиращо. — Сигурно много го глезите, по всички правила.
— Вярно е, и това ми струва цяло състояние — изстена Хилърт. — Този отвратителен кучи син ме заплаши, че ще скъса с дамата. На мене не ми остана нищо друго, освен да се съглася е исканията му. Но ако можех — просъска той, — сам бих му извил врата.
— Кажете ми едно — без да се замисля, каза Максим — има ли готови планове за атентат или става дума за мечта, която никога няма да се осъществи?
Очите на Хилърт потъмняха, защото усети нотка на подигравка във въпроса.
— Не се безпокойте, имам своите планове и те ще бъдат осъществени, ако не от вас, то от някой друг.
— И колко ми предлагате?
— Собствените ви земи, вашето положение и богатство, разбира се. Това не е ли достатъчно възнаграждение?
Максим изпи бирата си и се надигна. Хващайки наметалото си, той погледна към Хилърт и каза:
— Възнаграждението е достатъчно, ако можете да ми го гарантирате.
— Убийте Тюдорката, освободете Мери от затвора й, тогава всичко ще ви принадлежи.
— До завръщането ми в Англия ще имам нужда от малка помощ — каза Максим без заобикалки. — Може да се нарече малко доказателство за доверие от ваша страна.
Хилърт се заклатушка и излезе. След малко се върна, носейки обковано е желязо сандъче. От там извади една малка кесия и я хвърли на Максим. След това потопи печата си във восък и също му го подаде.
— При нужда може да ви служи като знак за разпознаване, макар че в Англия са малцина тези, които вече не са чували за маркиз Бредбъри.
— Вашият човек ли ще се свърже с мен или аз да го потърся?
— Малко след пристигането ви той ще ви се обади.
Максим стигна до вратата и спря за момент.
— Ако Николаус задава въпроси, бих предпочел нашата работа да не бъде споменавана. Той вярва, че знае всичко за мен, но аз предпочитам да не му изяснявам някои неща.
— Той няма да научи нищо.
Максим кимна бегло и излезе. Навън пое дълбоко въздух, облекчен, че се е освободил от компанията на Карл Хилърт и неговия Густав.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
На запад слънцето потъваше в сивото като блато вечерно небе, върху което се открояваха високите кули и островърхи покриви. Ветровете от север носеха студ, който бързо прогонваше и малкото топлинка, която беше донесъл денят. Започваше да вали сняг. Елиза се отдръпна от прозореца. Кръгчето, което беше изчистила току-що на стъклото, веднага се заледи. Гредите на покрива стенеха под напиращия вятър.
И Елиза изстена угрижено и започна да снове напред-назад из тясната си стаичка. Това, което Николаус каза за Хилърт, я плашеше. Без съмнение той беше мъж, в чиято власт беше да се справи с Максим както си пожелае. О, веднъж само Максим да си дойдеше. Тогава пък трябваше да се изясни другото с Николаус. Тя беше готова сама да му каже истината, но до сега нямаше тази възможност, защото Николаус отбягваше да се прибира в къщи.
Изведнъж нещо на покрива изскърца и малко след това откъм улицата се дочу шум от нещо счупено. Нов порив на вятъра разтърси къщата. Изплашена, Елиза избяга долу, където намери Катарина и майката на Николаус да бродират. Малко след това влезе и Джъстин.