Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Максим изправи гръб на твърдата облегалка и очите му засвяткаха:
— Приятелю, това е несправедливо спрямо дамата и не мога да търпя подобни обиди. Аз бях този, който изведе днес Елиза и аз ще я защитавам. Нашите намерения са честни и аз те предупреждавам да внимаваш за името й и да почакаш с обвиненията си, докато я отведа обратно в къщи. Тогава можем да продължим спора на четири очи.
— Аз сам ще я отведа в къщи — изстреля Николаус — а ти… приятелю — последните думи прозвучаха пренебрежително — спази уговорката си с Хилърт. И нека бог се смили над безумно смелата ти душа.
— Хилърт? — Максим гледаше учудено към капитана.
— Поиска да ти предам, че трябва да отидеш при него — хладно отговори Николаус. — И ако той не те убие — Николаус не обърна внимание на уплашения вид на Елиза — то тогава може би аз ще го сторя. — После той посочи към ескорта си — и то без тяхна помощ.
— Ще определиш ли часа на срещата? — попита Максим почти сърдечно. — Не бих искал да я отлагаме.
— Ако след разговора с Хилърт си още жив, още утре можем да се срещнем…
— Защо толкова късно? Да изясним нещата още тази вечер.
— Тази вечер имам среща в кантората — отвърна Николаус — иначе бих ти доставил това удоволствие.
— А кога трябва да бъда при Хилърт?
— В четири.
Максим замислено прокара ръка по брадичката си:
— Исках да се срещна с един мъж, който може би знае нещо за бащата на Елиза — той срещна за миг угрижения поглед на момичето, преди да се обърне към капитана: — Има ли някаква възможност срещата с Хилърт да се отложи за друг път?
— Хилърт не чака. Или спазваш уговорката, или възможността е проиграна.
Максим въздъхна примирено:
— И къде трябва да се състои срещата?
— В къщата на Хилърт на доковете — Николаус му подаде веднага лист хартия, където беше начертал скицата. — Ето това е мястото.
Максим разгледа скицата и посегна към ръкавиците си:
— Все пак ми остава малко време да отведа дамата в къщи, преди да отида там.
Николаус ядосано вдигна юмрук над масата:
— Ти няма да я отведеш в къщи.
Елиза пребледняваше все повече с всяка следваща дума на разярения капитан. Максим се изправи усмихнат:
— Приятелю, за да ме спреш да сторя това, трябва да насъскаш хората си по мен. Аз доведох дамата тук и аз ще я върна.
Той подкани Елиза да стане и я загърна с наметалото. Тя хвърли уплашен поглед към Николаус и забеляза облекчено, че той се отказа от по-нататъшни сцени и се ограничи с поток от полугласни ругатни. Максим придърпа Елиза към вратата. На собственика, който се беше въздържал от каквато и да е намеса, той пъхна в ръката няколко монети, и двамата с Елиза напуснаха гостилницата.
— Трябва да побързаме — промърмори той, прегърнал я, на път към обора. — Трябва да отида при Хилърт.
— Максим, излагаш се на опасност — тя потърси погледа му, когато той спря и хвана ръцете й. — Би могло да ти струва живота! Трябва ли да ходиш?
— Повярвай ми, нямам друг изход. И първата ни брачна нощ си представях по друг начин. Но съдбата не пожела така. Затова мога само да те помоля да имаш търпение и да ми повярваш, че не успях да те направя щастлива, но няма да бъде за дълго. Той се наведе, и я целуна в уста без да се смущава от евентуални свидетели. След това я въведе в обора.
Максим затегна колана на седлото — повдигна я на коня и когато тя посегна за юздите, той притисна устни до ръката в кожена ръкавица с тайна молитва наистина да може да спази обещанието си.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
В подножието на стълбите Максим спря за момент, облегна се на стената и пое дълбоко въздух, Мъжът, при когото сега щеше да влезе, беше най-силният в Ханзата, поне до следващото събрание на Висшия съвет през пролетта. Членовете на. Съвета бяха разединени и не се противопоставяха на Хилърт. Той променяше законите и споразуменията на Ханзата, по свое усмотрение и само отчасти отговаряше за това пред Съвета.
Максим се заизкачва по стълбите нагоре, като вземаше по две стъпала наведнъж, придържайки с лявата си ръка дръжката на меча си, за да не се люлее. Той се беше преоблякъл, като бе подбрал по-обикновени дрехи. Не беше забравил и меча, тъй като беше готов и за най-лошото. Ако му беше писано да умре тази нощ, то той беше решен да се бие до последна капка кръв.
Стъпвайки на последното стъпало, Максим отвори вратата пред себе си, виждайки мускулест мъж, който подреждаше морски карти в един шкаф. Като видя Максим, мъжът затвори шкафа и тръгна към него, като изтупваше праха от ръцете си.
— Какво желаете? — гласът му беше благ, но широките рамене и мускулести ръце говореха за стаена сила.