Сълзи от злато

— Не се страхувайте, госпожа фон Рейн, ще се грижа за Николаус.

Тя кимна, като че ли разбираше истинския смисъл на думите му. Сключила ръце пред себе си в тихо примирение, тя гледаше след тях.

Оседланите коне бяха готови. Максим повдигна Елиза на седлото и подпъхна наметалото й. След като и той възседна Еди, тръгнаха по калдъръмената улица.

Денят беше студен и леденият вятър зачервяваше страните на Елиза. След малко спряха пред малка, неугледна църквица и Максим скочи от коня. Той помоли Елиза да почака, изтича в църквата и след малко отново се появи. Застана до коня и свали шапката си.

— Елиза… — той заговори като момче, на което му е трудно да изрази това, което чувства в сърцето си.

— Какво има, Максим?

— Вчера… те попитах нещо… и тогава за моя голяма радост ти каза да. — Той въртеше шапката си а ръце. — Елиза, вътре чака един духовник, който може да ни венчае сега… ако ти си съгласна.

Държанието му я учуди. Максим, който беше толкова силен и самоуверен, никога не би помислила, че може да бъде така несигурен. Може би женитбата означаваше за него много повече, отколкото тя допускаше.

Усмивката, която разцъфна на лицето й, разпръсна всяко съмнение. Елиза протегна ръце и ги сложи на раменете му, за да я свали от седлото. Максим я прегърна и задържа, сякаш за да се наслади на светлината от любов в очите й. След това и двамата бяха обладани от силна радост. Той я пусна на земята и хвана ръката й. Смеейки се, те се завтекоха към църквата, вътре спряха и се целунаха. Свещеникът ги поздрави приятелски и ги поведе към обикновения параклис.

Елиза забрави всичко около себе си. Заклевайки се във вечна вярност, тя си пожела нейната малка бледа ръка, да лежи в неговата, докато са живи.

Свещеникът ги обяви за мъж и жена и положи пред тях документа, който трябваше да подпишат. Елиза стоеше до Максим, когато той вписваше името си с перото. Може би бавното осъзнаване, че той е вече неин съпруг, правеше този момент толкова вълнуващ и прекрасен. Като си помислеше за обстоятелствата, които доведоха до това развитие на нещата, тя не можеше да повярва, че те сега са едно цяло. А също и това, че някога мислеше, че го мрази.

— Ако някога се завърна в Англия — прошепна Елиза — ще се постарая да издействам аудиенция при кралицата. Ако тя те е осъдила за всичко, в което те обвиняват, това е било една погрешна и несправедлива присъда.

Искрящият й поглед подсказваше на Максим колко много доверие има тя в него и в съвместното им бъдеще. Може би беше много егоистично от негова страна да я направи своя жена, когато пред тях имаше толкова неясноти. Но той не искаше да я загуби. Ухажването на Николаус го накара да осъзнае колко много я желаеше той самият.

— Представям си как Елизабет ти казва, че си сляпа за грешките на съпруга си — подхвърли той.

— Мисля, че ще мога да й докажа обратното. Не забравяй, че баща ми е бил на служба при кралицата и винаги се е ползвал е добро име. Би било несправедливо тя да не изслуша дъщерята на един от своите най-верни поданици.