Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Не сте ли вие този, който го доведе в Германия?
— Да, той избяга на моя кораб. Може да се каже, че се изплъзна от палача на Нейно Величество.
— Чувам, че го обвиняват в държавна измяна. — продължи Хилърт право към целта.
— Да — Николаус подухваше чая, за да го охлади. — Той беше обвинен в съзаклятие в полза на шотландската кралица Мария и в убийство на един от шпионите, на кралицата.
— Казват, че се е измъкнал от ескорта на кралските часови, по пътя към Тауър. — Тонът на Хилърт подсказваше, че той не вярва в това.
— Да, — усмихна се Николаус.
— Значи е закален в битки.
Капитанът кимна предпазливо:
— Такъв е той. Не се дуелира за дреболии. В бой е добил знание и умение. Неговата шпага решава боя по възможно най-бързия начин. Бил е дори капитан на свой собствен кораб. — Николаус отпи една глътка, преди да продължи: — Ако беше по-привързан към морето, можеше да се мери лично с Дрейк.
— Ах, празни приказки — каза презрително Хилърт. Брадичката му се разтресе, сивите му очи гледаха в пространството, докато той обмисляше казаното. Чутото, беше само потвърждение на това, което вече знаеше. Следващият му въпрос беше насочен към същността на срещата:
— А какви са отношенията на Сиймур с Елизабет?
Сега Николаус трябваше да обмисля всяка своя дума. След още една глътка той остави чашата, скръсти ръце и каза:
— Хм, в това отношение не съм много сигурен. — той говореше предпазливо, като гледаше Хилърт право в лицето. — Но ще ви кажа каквото знам. Максим Сиймур е мъж, който се отнася сериозно към задълженията си. За приятел той би жертвал живота си, по никога не би действал необмислено. Винаги преценява шансовете, си. Като противник заслужава уважение. Като приятел го ценя повече от всичко… Но той беше много унижен… що се отнася до имотите му, състоянието му, положението му в обществото, честта, достойнството. Той жадува отмъщение и има нужда от пари. Затова вече обмисля да предложи услугите си на Вилхелм Мъдрия в Хесен, защото като офицер би имал право на държавни доходи.
Очите на Хилърт придобиха пресметлив израз:
— Значи считате, че той би станал наемник?
— Съответства на неговите намерения. Все още не е съвсем без средства, защото, разполага с приходи от инвестиции, върху които Англия няма право да слага ръка. Ала тези средства бързо се топят. Но аз мисля, че той в действителност се готви да се завърне в Англия. Ако Елизабет падне, той би се завърнал в родината.
Максим тичаше нагоре по стълбите, като вземаше по три стъпала наведнъж. Пристигнал на последния етаж, той се втурна към вратата на Елиза, свали шапката си със замах и издърпа ръкавиците си, преди да почука.
— Момент, — чу се гласът й. След това вратата се отвори. Пред него застана Елиза в синя рокля, като се опитваше да се справи с маншета си. В очите на Максим се четеше нескрито удивление от вида й, а усмивката потвърждаваше това. Елиза се изчерви.
— Вашата красота е като слънцето, което дарява тази замръзнала земя с топлина и светлина, — галантно каза той, сложи ръка на гърдите си и направи дълбок дворцов поклон.
Роклята, дискретно украсена, й придаваше царственост. Богатите бухнали ръкави бяха обточени с тъмносини кадифени ивици и копринени рюшове, които пробляскваха във всички тонове на синьото — от най-тъмно до сребристо. От лакътя надолу ръкавите обхващаха плътно ръката и завършваха с колосани маншети. Украсеният с рюшове корсет подчертаваше тънката й талия, полите надолу буйно се стелеха в променливо синьо. Широката ветрилообразна яка, от скъпа дантела се издигаше високо зад врата й; един съвършен фон за красивото й лице. Под модната, обкичена с пера малка шапчица се виждаше високата й елегантна фризура.
— Най-после — извика с триумфираща усмивка Елиза, след като беше закопчала твърдоглавото копче. Тя се завъртя в малък пирует да му покаже новата рокля и после, повдигайки се на пръсти го целуна леко по бузата.
— Ах, Максим, днес чувствам, че наистина живея.
— Да, скъпа — съгласи се той и я притегли към себе си. — В моите ръце ще разцъфнеш.
Тя се засмя щастливо и, изведнъж станала сериозна, се облегна назад в ръцете му.
— Госпожа фон Рейн ми предаде, че искаш да направиш един излет с мен. За съжаление не си казал накъде ще ходим. Имаш ли новини от баща ми? Ще се срещнем ли с някой, който да ми разкаже за него?
Максим се засмя:
— Изглежда не допускаш, че просто бих искал да бъда насаме с теб. А трябва и да разменим пръстени, скъпа. Искам да бъда е теб и да знам, че си моя.