Сълзи от злато

— Николаус би могъл да го намери — вметна Джъстин.

В сините й очи подскочи пламъчето на предпазливостта. Максим я беше предупредил да не въвличат Николаус в тази афера и тя трябваше да внимава да не позволи на Джъстин да предприеме нещо в тази насока.

— Можете ли да ми кажете още нещо, мистър Томас?

— Не — поклати глава Шефилд. — Бих желал да можех да ви дам основание за още надежда, тъй като това, което ви казах, е много малко.

Елиза извади от джоба на роклята си един суверен и го подаде на Шефилд.

— Вземете за времето и усилието, което ви струваше. И защото сте се решили да излезете от къщи в такава студена вечер.

— Не, не, моля ви. Не ме обиждайте — възрази Шефилд. — Не би било справедливо да вземам пари. Това, което ви предложих, беше само една бледа надежда. Затова пък аз се сгрях на вашия огън и чух гласа от родината. Желая ви приятна вечер, а сега трябва да тръгвам.

Джъстин изпрати мъжа и се върна. Той остана облегнат на рамката на вратата и наблюдаваше Елиза, която бе вперила поглед в огъня и по лицето й се четеше борбата между безпомощността и съмнението.

— Елиза, какво обмисляте? — попита той тихо.

Елиза вдигна поглед към него и за пръв път забеляза зад фасадата на момчешкото лице угрижения млад мъж в него.

— Има моменти, скъпи Джъстин, когато една жена трябва да запази мислите са за себе си — усмихна се тя леко.

Двамата продължиха хода на своите мисли.

Чрез Ханзата Хилърт без съмнение държеше в ръцете си управниците на града. Следователно беше безсмислено да се търси справедливост чрез тях. Джъстин отдавна знаеше това. Толкова по-силно растеше в него от ден на ден желанието да опре нож в сърцето на Хилърт, понеже вече беше загубил надежда да го види на бесилката или на ешафода.

Елиза сепнато прекрати мисълта си и скришом наблюдаваше Джъстин. Като го гледаше така скръстил ръце на гърба си пред камината, тя трудно откриваше прилика с момчето, готово винаги да се пошегува. Не можеше да се освободи от подозрението, че поведението на Джъстин като безгрижно момче беше само една преструвка; по този начин той си осигуряваше безпрепятствено достъп навсякъде, като подвеждаше началниците си с вида си. Той знаеше учудващо много за Ханзата, поне що се отнася до Любек и Хилърт. А това, което знаеше, предполагаше не само повърхностен интерес.

— Какво мислите — поради каква причина Максим се среща с Хилърт? Дали ще го попита нещо за вашия баща? — попита Джъстин внезапно.

Елиза отвърна с повдигане на раменете, твърдо решена да играе на неинформираното момиченце.

— Може би, но и при най-добра воля не бих могла със сигурност да кажа, че посещението му е с такава цел. Той не ми назова причината и аз не сметнах за нужно да попитам.

Джъстин видя, че тя беше готова да се разплаче.

— Извинете, Елиза, не исках да ви засегна — каза той съчувствено и като че ли говорейки на себе си, продължи: — Хилърт отделя от времето и благоразположението си само за тези, от които би могъл да има изгода. Но какво ли би могъл да иска от Максим?