Сълзи от злато

Хилърт даде на Максим време да прецени размерите на постройката. Когато накрая англичанинът се обърна към него с питащ поглед, той се ухили с алчно задоволство.

— С това, което виждате тук, биха могли да се подкупят някои крале, по-точно казано, някои кралства. Както вече се е случвало. — Сочейки с пръст, той заобяснява. — Това са подправки, чай, китайска коприна, а там — дамаски, килими и фурми от емирите, бейовете и султаните, които властват отвъд Черно море… а отсреща са най-пресните доставки от кожи, амбра, мед от източните страни и пристанища.

Той се обърна към Максим и оголи грозните си зъби в усмивка.

— Моите кораби доставят товари от всички части на света и аз пращам харесвани и търсени стоки навсякъде… срещу значителна печалба, разбира се.

Лицето му помръкна:

— Поне ще го правя, докато този мръсник Дрейк не ми обърка плановете… Това е основното при Ханзата — ние сме съюз на почтени търговци, които търсят честна печалба, където е възможно.

Максим го последва обратно в кабинета, като се питаше с колко ли престъпления е спечелено това богатство и с колко мъртви е заплатено.

— А сега Елизабет се прави на невинна — продължи той разярен. — Насъсква Дрейк и пиратите му по нас, след като ние мъчително сме изграждали тези търговски връзки.

Той се отпусна в голямото кресло. Очите му пламтяха:

— Междувременно Елизабет насъска даже Хешер по мен.

— След като се страхувате от коварството на Елизабет, защо тогава допускате един въоръжен англичанин близо до себе си? Можете ли със сигурност да знаете какво замислям? А ако съм изпратен от кралицата? — попита Максим скептично.

Хилърт подпря лакти на облегалките на креслото и срещна месестите пръсти на двете си ръце.

— Лорд Сиймур, фактът, че по заповед на Елизабет вие едва не отидохте на ешафода, вдъхва известна сигурност. Освен това аз съм предпазлив човек.

Той показа с ръка към стената зад посетителя си.

— Бихте ли се обърнали.

Една голяма картина с разкошна рамка беше леко изместена, така че в стената можеше да се види малък отвор.

— След вашето влизане Густав държи арбалет със стрела, насочена точно в гърба ви. Ако посегнете към оръжието, приятелите ви никога няма да ви видят.

Хилърт кимна замислено.

— Господин Хилърт, вашите мерки за безопасност са удивителни — подхвана отново Максим, — но вие не ми отговорихте на въпроса: смърт или бягство?

— Каквото случаят предложи. — Сивите му очи светеха странно, особено. — Макар, че всъщност аз съм за първото. Дори и Мери да избяга, за да стане тя кралица, Елизабет трябва да бъде отстранена. Сигурно и за вас би ви било от полза кралицата да умре.

— Да, и веднага щом се появя в някоя от кралските резиденции, ще бъда хванат и изпратен в Тауър, където ме очаква екзекуция — възрази Максим. — Простете, но аз предпочитам да си запазя главата.