Сълзи от злато

— Едва издържам да дочакам момента, в който ще те направя наистина своя жена — въздъхна той страстно.

— Още мъничко… — прошепна тя зачервена.

— Когато мигът изглежда като вечност, не се издържа, милейди.

— Милейди? — учуди се тя.

— Да — стисна той ръката й. — Лейди Елиза Сиймур и когато след време си възвърна титлата, ти ще бъдеш прекрасната маркиза Бредбъри. Но дотогава — той поднесе ръката й към устните си — любов моя.

Тя се изчерви още по-силно:

— Последната титла поставям над всички останали… любов моя. Когато бях отвеждана от Лондон, не си и представях, че ще преживея този ден.

Максим я гледаше с любов.

— А когато изля ведрото студена вода върху мен, не съм си и помислял, че ще бъда благодарен за това, че стана объркването с Арабела.

— Само като си помисля, че те мразех…

— А какво казва сърцето ти сега?

— Влюбих се в теб толкова силно, че бих се поболяла, ако ме беше отблъснал.

Той целуна отново ръката й.

— Не се безпокой. Това никога няма да стане.

Тогава вратата изведнъж се отвори, нахлу силен вятър и към тях се приближиха тежки стъпки.

— Ах, ето те и теб — прокънтя гласът на Николаус и Елиза без малко да се задави с виното си. Тя ужасено притисна кърпичка до устните си и погледна към мъжа си, който, проклинайки наум, се облегна назад.

— Как е могъл да ни открие? — пошушна тя.

— Нямам представа — каза Максим през стиснати зъби.

Николаус съблече палтото си и го закачи; след това приветливо тръгна към тях:

— Като минавах от тук, големият Еди се изправяше на задни крака и не искаше да влиза в обора. Тогава си казах: Аха, моят приятел се подкрепя в гостилницата. Ще седна при него да му правя компания — разправи със смях.

На Елиза й идеше да се скрие под масата. Костваше й усилие да срещне погледа на стрелкащите я сини очи.

— О, ти не си толкова сам — забеляза Николаус сърдито.

— Искаш ли да седнеш при нас? — спокойно го подкани Максим.

С досада капитанът седна на пейката отсреща и изгледа Максим ядосано.

Не беше най-подходящото време да признаят пред Николаус за сватбата, каза си Максим на ум, но друго не му оставаше. Той подбираше думите си и щеше да започне, ако не беше Елиза, която го спря с предупредително поклащане на глава. Едва сега той се обърна и забеляза мъжете, които ги бяха придружавали като екскорт до Любек и които сега се събираха около една маса наблизо. Бяха поне половин дузина, все сънародници на капитана, така че Максим не хранеше никакво съмнение на чия страна ще бъдат симпатиите. Въпреки това числено превъзходство, Максим не се считаше за страхливец, но той трябваше да мисли за младата си съпруга.

Мъжете наблюдаваха с интерес как капитанът подпря ръце на масата и измерваше с поглед приятеля си.

— Би ли ми обяснил защо си тук с Елиза?

— Е, не е ли ясно? — Максим посочи ястията. — Отбихме се да се насладим на прекрасната храна.

— И може би да изпитате и някои други радости. Креватните например — просъска Николаус.