Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Сигурно вятърът е съборил някоя керемида от покрива — каза той, после притисна лице към прозореца и се взря напрегнато в тъмното. Една неясна сянка се приближаваше към къщата. Мъжът се бореше с бурята, хлъзгаше се и, балансирайки, се насочи към входната врата.
— Някой идва — извика Джъстин възбудено. — Някакъв непознат.
Елиза отново въздъхна и погледна часовника върху масата.
Беше малко преди осем. Максим отдавна трябваше да се е прибрал.
— Отвори му вратата, Джъстин, преди да е измръзнал бедният — разпореди се Тереза.
Джъстин изтича в преддверието и отвори вратата тъкмо когато непознатият се канеше да почука. С повдигнат юмрук той стреснато изгледа момчето, после дръпна покритата си със сняг качулка, изкашля се смутено и рече:
— Името ми е Шефилд Томас. — Гласът му трепереше от студ. — Дойдох да говоря с Елиза Редбърн по един въпрос. Господин Сиймур ме уведоми, че има да урежда нещо важно с господин Хилърт. След това щял да дойде да се срещне, с мен в моята хижа. Но тъй като не дойде, помислих, че е тук.
— Лорд Сиймур го няма, но госпожица Редбърн е тук. Влезте да се сгреете на огъня, докато я повикам.
Мъжът пристъпи, подаде палтото си на Джъстин и беше въведен в приемната, където гореше огън. Скоро Джъстин доведе и Елиза.
— Да ви представя госпожица Редбърн — каза той.
Вече немладият, плешив мъж се поклони сковано:
— Удоволствието е мое.
— Имате ли вест за мен? — тихо попита Елиза.
Неговият глас събуди спомените й за Англия.
— Да, лорд Сиймур ме помоли да ви разкажа за един случай, на който бях свидетел преди месеци. Както разбрах, лорд Сиймур не е тук.
— Беше възпрепятствуван — промърмори Елиза и се опита да скрие безпокойството си. Дано непознатият й носи вести от баща й, или поне й каже къде се намира сега.
Джъстин затвори вратата и покани мъжа да седне.
— Госпожица Редбърн ме помоли да присъствам на разговора като свидетел. Имате ли нещо против?
— Разбира се, че не.
Шефилд отказа да използва предложения му стол и отиде до огъня да стопли ръцете си.
— Аз съм английски търговец. Преди време пристигнах с кораба си в Бремен. После продължих към Нюрнберг и към панаира в Лайпциг, защото исках да купя чуждестранни стоки. Хилърт ме покани в Любек. Преди да се завърна в Англия, трябвало да огледам скъпоценния му склад. Затова преди четири месеца дойдох да завържа търговски връзки с него. Пренасях скъпи товари и богатства, заради които и крале биха се пазарили с мен. Бях убеден, че Хилърт и аз ще сключим сделка, но за съжаление корабът ми изгоря. Беше в нощта, когато взех някои мостри от стоките, за да ги покажа на Хилърт.
Спомените предизвикваха видимо тъгата му.
— Загубих капитана и дузината моряци, които трябваше да охраняват кораба. На другата сутрин от водата стърчеше само парче обгоряла мачта. Управителят на пристанището трябваше да измъкне остатъците от кораба изпод водата. Само че това не бяха остатъците на моя кораб. И нито едно парченце от моите скъпоценни товари не можеше да бъде оприличено на намерените овъглени отломки. Като че ли подлеците бяха отвлекли кораба ми, а на негово място бяха изгорили някое старо корито.
Шефилд беше втренчил отсъстващ поглед в огъня.
— На следващата сутрин — продължи той след пауза — останалите моряци от екипажа бяха намерени в една кръчма мъртво пияни. Никой не беше чул нищо за произшествията от предната нощ, макар че тези момчета никога дотогава не се бяха оставяли да бъдат напити. Когато поисках обяснения от кмета на Любек за случилото се, той ми изказа само плахи извинения. Твърдеше, че ще се заеме със случая, но и до ден днешен не съм видял нито кораба си, нито екипажа.
Разказът на Шефилд беше приковал вниманието на слушателите.
— Междувременно научих малко немски и от различни места подразбрах, че английски моряци, оковани във вериги, биват товарени на корабите на Хилърт. Но когато се опитах да задам уточняващи въпроси, ме отбягваха.
— Господин Томас, съжаляваме, че сте претърпели такива големи загуби — каза Елиза. — Но какво общо има това с баща ми?
— Да… всъщност… преди няколко месеца ми хрумна идеята да наблюдавам корабите на Хилърт при пристигане или при товарене… надявах се, че така ще открия случайно част от моите стоки. При това станах свидетел на една много странна сцена, в която си мислех, че е забъркан някой от моите хора. Големият кораб на Хилърт „Сивият сокол“ току-що беше пристигнал от Лондон — продължи той. — Отдалече наблюдавах как един мъж, окован в тежки окови беше, отведен на сушата.