Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Магията на страстта
Магията на страстта - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Магията на страстта

Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:

Магията на страстта
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 106
Перейти на страницу:

— О, Клара! О, Клара!

Нещо в нейния тон я издаваше, въпреки че на Клара това й направи впечатление едва по-късно. Нещо, издаваше, че когато е видяла вестничето, Бела е разбрала повече от Клара. Клара никога не бе проявявала агресивност, но сега хвана Бела за ръката и здраво я разтърси, за да я накара да й каже истината за облога на Люсиен с лорд Кърлейн. През цялото време, докато й разказваше, Бела плака, а Клара, след като чу всичко, се загледа през прозореца и я остави спокойно да си плаче. Едва когато стигнаха пред дома на Бела, Клара отрони:

— Прости ми. — Но това само накара Бела още по-силно да заплаче.

До края на пътуването, докато стигнаха в Барингтън, Клара беше като зашеметена. Това продължи и докато се изкачи по стълбата и влезе през вратата, а Хейъс й докладва, че е дошъл капитан Блейксли и я чака в салона.

Без да се замисля, Клара тръгна натам. Един слуга й отвори вратата, тя влезе и изненада Андрю. Той седеше пред камината и я чакаше.

— Клара — каза той, стана и тръгна към нея. — Скъпа, щом я видях, веднага тръгнах насам.

Той беше разтворил обятия и тя се приюти в тях, затвори очи и притисна лице към гърдите му.

— Не мисли за това — измърмори той и я притисна към себе си. — Аз ще се погрижа за всичко и няма да допусна, той още по-дълбоко да те нарани.

Искаше й се той да я прегръща още по-силно, толкова силно, че тя да не може да диша. Искаше й се да изгуби съзнание. Но вместо това я обзе страшна мъка.

Така свари Люсиен Клара, когато влезе в салона. В прегръдката на Андрю Блейксли. Разплакана и притисната към друг мъж — мъж, който я прегръщаше нежно, целуваше я и й шепнеше утешителни думи. Двамата изглежда изобщо не забелязаха, че е влязъл, тъй че Люсиен просто си стоеше, разкъсван между горчивата болка, че Клара явно е научила истината и то не от него и лудия гняв, че я вижда в прегръдката на друг. Кошмарът, който го бе преследвал толкова години, стана действителност. Клара и друг мъж. Също както по времето на майка му — тя и много други мъже. Клара и Андрю Блейксли, който откровено му бе заявил, че я обича. Андрю Блейксли, който никога не би й причинил болка, както го беше сторил той. Тази мисъл беше предостатъчна, за да подклажда яростта на Люсиен.

Намерението му беше да каже на Клара истината, тъй че тя да го укори, а той щеше да падне на колене, да я моли за прошка и да й каже колко много я обича. После тя щеше да плаче, а той да я държи в обятията си, както го правеше сега Андрю Блейксли. Тези мисли го подтикнаха да се прибере въпреки страха, че ще трябва да изповяда на любимата жена своите грехове. Оказа се, че е било глупаво, още по-лошо дори, просто невъзможно. Тя не желаеше да усети неговата прегръдка. Не и сега. Може би никога вече. Всичко, което му оставаше, беше да ограничи лошите последици и трябваше да го направи, независимо от това дали Клара го желае или не.

— Клара — гласът му прозвуча студено, кухо, но и интимно. Изглежда беше се променил под нейно влияние повече отколкото предполагаше, защото вече не се побираше в старата си кожа. — Ела тук.

Блейксли вдигна глава и ръцете му прегърнаха по-силно Клара. Тя изпъшка и вдигна ръка, за да закрие уста и очи, сякаш изпитваше болка.

— Копеле! — каза тихо Блейксли.

— Клара!

— Аз ще я отведа оттук — заяви гневно Блейксли. — Тя ще дойде с мен.

— Клара — каза бавно и отчетливо Люсиен, — ако държиш на приятеля си, веднага ще се откъснеш от него.

— Не го слушай, скъпа — каза Андрю и го изгледа саркастично. — Лесно ще се оправя с него.

— Не — прошепна Клара и се освободи от прегръдката му. — Не искам никакви битки. Моля те, Андрю, недей да го предизвикваш. — Тя се приближи, залитайки, до един стол и седна с гръб към Люсиен.

— Вървете си — заповяда Люсиен на Блейксли. — Вече не сте добре дошъл тук. И да не сте се опитал да видите отново жена ми.

Андрю Блейксли не му обърна внимание.

— Още сега ще те изведа от тук, Клара. Трябва само да дойдеш с мен. Така ще си на сигурно място. Той не може да ни спре.

— Напротив — заяви спокойно Люсиен, — разбира се, че мога. Тя няма да тръгне с вас.

— Ще те заведа в Сейнт Дженивиъв — наведе се Блейксли над Клара. — В дома на твоите родители, при твоето семейство. Те ще те приемат, без да ти зададат нито един въпрос. Щом разберат какво е трябвало да изтърпиш тук, всичко ще разберат. Знаеш, че казвам истината.

— Тя няма да тръгне с вас — повтори Люсиен. — Клара носи моето дете. Тя няма да напусне без мое позволение Барингтън.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 106
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)