Свидетел в смъртта

— Да не повярваш! — Ив се облегна назад и го изгледа над ръба на чашата си. — С Макнаб сте говорили за жени и за спорт, така ли?

— До спорта не стигнахме. Младежът държеше да го посъветвам относно една жена.

На Ив вече не й беше да подигравки.

— Пийбоди ли обсъждахте? Не съм го очаквала от теб, Рурк!

— Невъзможно беше да му откажа. Влюбен е до уши.

— О! — Тя потръпна. — Престани с баналностите.

— Може би фразата е банална, но точно описва състоянието му. Всъщност, ако е послушал съвета ми… — Той погледна часовника си и добави: — Вече са отишли на срещата си. На първата си среща.

— Само това липсваше! — Ив нервно задърпа косата си. — Защо го направи? Питам те защо. Не биваше да се намесваш. Щяха да правят секс, докато си омръзнат, после всичко щеше да тръгне по старому.

— Но с нас не се случи, нали? — наклони глава Рурк.

— С теб не работим заедно — сопна се тя, сетне й хрумна нещо, което я накара да се усмихне: — Поне не работим официално. Когато две ченгета от мъжки и женски пол започнат да си правят мили очи по време на съвещанията, работата страда. Току-виж Пийбоди започне да си слага червило и да носи секси бельо под униформата си. — Закри с длани лицето си и продължи: — След известно време ще започнат да се карат, всеки ще ми разказва своята версия, накрая ще науча подробности, които въобще не ме интересуват. А когато скъсат и решат, че се мразят в червата, ще се наложи да изслушам и тирадите им защо повече не могат да работят заедно. Накрая не ще имам избор, освен да ги изритам…

— Скъпа, оптимистичните ти възгледи за живота неизменно повишават настроението ми — прекъсна я той, ала Ив продължи с пълна пара:

— А ти ще си най-големият виновник! — И заби пръст в гърдите му.

Рурк хвана ръката й и я захапа не на шега, сетне заяви:

— В такъв случай държа да кръстят първото си дете на мен.

— Май се опитваш да ме подлудиш.

— Защо не, след като е толкова лесно. Престани да мислиш за връзката между подчинените си, за да не получиш главоболие. По-добре насочи вниманието си към компютъра — ето, че информацията започва да пристига.

Тя свирепо го изгледа, обърна се и се втренчи в монитора, като си мислеше: „Хората са толкова взаимно свързани. Животът на едного се сблъсква с живота на друг, като колички в лунапарк. А всеки сблъсък оставя своя отпечатък. Понякога причинява дълбоки рани, които никога не се затварят напълно.“

— Виж ти, досега не знаех една незначителна подробност — майката на Майкъл Проктър е била актриса. Играла е малка роля в пиеса, поставена преди двайсет и четири години. — Тя се облегна назад. — Ето още една изненада — в пиесата са участвали Дрейко, Стайлс, Мансфийлд и Ротчайлд. По същото време е избухнала и разпрата между Ричард и Кенет. Анджа Карвъл също би трябвало да фигурира в състава, но няма данни за участието й.

— Може би е имала псевдоним, или сега живее под чуждо име.

— Може би. Информацията за майката на Проктър не е била закодирана. — Тя нареди на компютъра да издири всички данни за Натали Брукс.