Свидетел в смъртта

— Интересно… След като пиесата е слязла от репертоара, госпожа Брукс се е отказала от сцената и е заминала за родния си град в Небраска. Следващата година се е омъжила. В биографията й няма нищо съмнително, дамата е „чиста“ като изворна вода. — Нареди на компютъра да покаже фотография на актрисата, заснета преди двайсет и четири години, и добави: — Привлекателна е. Много млада и невинна — Дрейко си е падал тъкмо по такива жени.

— Да не би псевдонимът й да е бил Анджа?

— Нищо чудно. Във всеки случай със сигурност е станала жертва на чара на Дрейко. А Майкъл Проктър дори не спомена, че майка му е познавала Ричард.

— Ами ако не е знаел за връзката им?

— Невъзможно е. Ще прегледам имената на хората, за които има засекретени данни. Х-м-м, на името на Дрейко има няколко файла…

— Богатите и влиятелни хора могат да си позволят да скрият кирливите си ризи — промърмори Рурк.

— Съдиш по себе си, нали? — подигравателно изрече тя, сетне се приведе към монитора: — Почакай! Какво е това? Закодирана информация за Карли Ландсдаун.

— Май се натъкваш на още тайни, до които нямаш достъп.

— Този път имам късмет. Знам кода. Използвах го, когато започнах работа в полицията. Много деца от сиропиталищата жадуваха да го научат, защото това бе кодът за осиновяване. Информацията е засекретена. Да му се не види, погледни датата!

— Осем месеца след побоя, който Стайлс е нанесъл на Дрейко. Едва ли е случайно съвпадение.

— Кълбото сякаш започва да се размотава. Анджа Карвъл забременява от Дрейко. Съобщава му, че очаква дете, а той я захвърля. Тя не може да приеме измяната му и прави опит за самоубийство, ала Стайлс отива в апартамента й тъкмо навреме, за да я спаси. Анджа ражда детето, дава го за осиновяване и плаща високата такса за засекретяване на данните.